Макар и хелминтозите да се смятат за забравен проблем, броят хора с подобни заболявания съвсем не намалява. Паразити все пак се откриват при деца, тийнейджъри, възрастни и дори хора в напреднала възраст.
Най-интересното е, че поставянето на диагнозата е доста трудно. Болният дълги години може да не подозира, че се е заразил с паразити.
Самите паразити активно растат и се размножават, като причиняват сериозна вреда на човешкия организъм.
Какво може да се направи за избягване на подобни последствия?
Как паразитите провокират анемия и недостиг на витамини
При проникване в човешкия организъм много паразити като основно местообитание избират дебелото черво. Но някои от тях също могат да засегнат черния дроб, мускулите, белите дробове и други органи.
В процеса на своята жизнена дейност паразитите отделят токсични продукти, които способстват за сенсибилизация на организма.
Това става и причина за развитие на различни алергични реакции. Също паразитните червеи нарушават процесите на усвояване на много хранителни компоненти, микро- и макроелементи.
Продължителното протичане на хелминтозите стават причина за развитие на гнойно-възпалителни процеси, анемия, хиповитаминоза и обезводняване.
Алергични реакции при хелминтози
Хелминтозите са сред причините за поява на внезапни алергични реакции. Сърбящи червени обриви по кожата, мехури от уртикария, отоци на тъканите – това е най-малкото, с което може да се сблъска пациента.
При някои хора на фона на паразитната инвазия се влошава протичането на бронхиална астма – до астматичен статус.
Също е възможно да възникнат доста по-тежки форми на алергични реакции – анафилактичен шок или оток на Квинке. Ако на такива болни своевременно не се окаже медицинска помощ, последствията е възможно да са непредсказуеми.
Желязодефицитна анемия на фона на паразити
В рамките на своята жизнена дейност много паразити не само нарушават процесите на абсорбцията на желязо, но и увреждат стените на дебелото черво, в резултат на което се формира източник на постоянна кръвозагуба.
Развива се желязодефицитна анемия, за която е характерно наличието на анемичен и сидеропеничен синдром.
Анемичният синдром се съпровожда с постоянна слабост, сънливост, умора, пребледняване на кожата, шум в ушите, състояния преди припадък.
За сидеропеничния синдром е типично изменението на вкусовите навици, апетит към нехранителни предмети, сухота и на лигавиците, косопад и разслояване на ноктите.
Хиповитаминоза
Друго опасно усложнение, което може да се развие от паразитна инфекция, е хиповитаминоза. Разбира се, през пролетта и есента на практика всички се сблъскват със симптомите на дефицит на витамини, и за много от нас това може да не изглежда опасно състояние.
При хелминтози това състояние протича много по-тежко. Паразитът нарушава метаболитните процеси в организма, в резултат на което страда абсорбиращата способност на стомашно-чревния тракт. Към основните симптоми на хиповитаминоза са:
- Прогресираща безпричинна слабост;
- Вялост и сънливост;
- Раздразнителност и намаляване на апетита;
- Когнитивни нарушения – страда концентрацията паметта и вниманието;
- Предразположение към инфекциозни заболявания;
- Изменения на кожата и на лигавиците.
Хронична диария и обезводняване
Заразяването с паразити често се съпровожда с нарушено храносмилане. Болка в корема, гадене, повръщане и диария – това са симптоми на практика на всяко подобно заболяване.
Много от хората са склонни да игнорират тези признаци, като смятат за причина нарушение на хранителния режим или преяждане.
На практика никой не се замисля колко силно хроничната диария може да повлияе на здравословното състояние на човек.
На фона на постоянната загуба на течности и на електролити с фекалните и повърнатите маси се развива обезводняване и прогресира анемия.
Предотвратяване заразяването с паразити
Паразитите изглежда, че са навсякъде, но това убеждение е погрешно. Всъщност, избягването на заразяване е много по-лесно, отколкото можем да си представим:
- Да не се забравя за правилата за обработка на хранителните продукти – за тези, които обичат пържоли, доста неприятна изненада е паразитите, които се съдържат в месото. Същите правила се отнасят и за месните продукти, рибата и морските дарове.
- Пълноценно миене на всички дарове на природата – обикновено миене под течаща вода често се оказва недостатъчно – по-добре да се използва сапунен или содов разтвор.
