Какво представлява ангиокератом на скротума

Ангиокератом на Фордайс – това е сравнително рядко срещано заболяване. Характеризира се с появата в засегнатата област на специфични съдови възли с признаци на хиперкератоза.

Най-често при този патологичен процес се засяга скротума. По-рядко характерни елементи се образуват в областта на външните полови органи при жените, а също и на половия член.

Тази патология е с доброкачествен характер и не прогресира до злокачествени форми. Състоянието не крие сериозна опасност за здравето на болния, освен изразени естетични нарушения, поради което възниква психологически дискомфорт. Но понякога е възможно усложнение с вторична бактериална инфекция.

Названието си ангиокератомът на Фордайс получава в чест на американския дерматолог Джон Едисон Фордайс, който за първи път го описва през 1896 г. По своята същност тази патология се отнася към съдовите дерматози.

Точни сведения за ниво на разпространение към ден днешен. Но е достоверно, че най-често специфични за това заболяване елементите. Също се проследява на определена взаимовръзка с възрастта на пациенти.

Като пример може да се каже, че във възрастовия диапазон от 16 до 20 години е честотата на ангиокератом на Фордайс съставлява по-малко от 1%. Към 70 години този показател се повишава вече приблизително до 60%.

Причини

Днес се водят оживени дискусии относно точните причини за развитието на тази болест. Морфологично тази болест се характеризира с разширение на повърхностно разположените съдови структури, поради което възникващи възли имат специфичен цвят, а също наднормено ороговяване на кератиноцитите.

Това са клетките, от които се състои роговият слой на епидермиса. Предполага се, че кожата може да се засегне с това заболяване на фона на понижен съдов тонус и местно повишение на налягането във венозната система.

Различни патологии в малкия таз, водещи до повишаване на налягането във вените, е възможно да доведат до повишаване на налягането във вените. Такива са хидроцеле, варикоза, слабинна херния, а също и различни туморни образувания, например, в пикочния мехур.

Освен това венозната хипертония е възможно да задълбочи от наднормено тегло, възпалителни заболявания, затруднения при изхождане, прекомерни физически натоварвания и т.н.

Често появата на съдовите елементи на кожата в областта на скротума или на външните полови органи при жените се предшества от травматични увреждания.

Възможна причина са както механични травми – от проведени операции, така и преохлаждания или излагане на радиационни лъчения. Също се проследява определена взаимовръзка между тази патология и различни проблеми с хормоналния фон.

Например, хормонална терапия или възрастов андрогенен дефицит. Сред предразполагащите фактори са още вредни навици и неправилно хранене.

Кожата се покрива със специфични елементи на фона на понижаване на тонуса на съдовата стена в съвкупност с венозната хипертония. В резултат на протичащите нарушения повърхностните капиляри се разширяват и деформират. Но точният механизъм на тази патология все още е в стадий на изучаване.

Симптоми, характерни за ангиокератом на Фордайс

Основен симптом при ангиокератом на Фордайс са съдови възли. Количеството на тези възли може да е различно. С тъмночервен или виолетов цвят и размери от 2 до 5 милиметра в диаметър.

Такива елементи първоначално изглеждат като ярко хиперемирани папули, които с течение на времето стават все по-тъмни. Най-често се локализират в областта на скротума или на половия член, а също и на външните полови органи на жените. Но понякога специфичните елементи е възможно да се установят и по бедрата, а също и на долната част на корема.

Неотдавна появилите се папули са с гладка повърхност и по-мека консистенция и с почти липсващо лющене. Възлите, появили по-отдавна, са по-тъмни и плътни, а на тяхната повърхност присъства обилно лющене.

Важно е това, че каквито и да е специфични симптоми отсъстват. Възможно е да възникнат само при условия на вторично инфектиране. Приблизително при половината се установява умерено зачервяване на кожата.

Лечение на ангиокератом на скротума

Ако характерните кожни елементи не създават никакви неудобства, не се препоръчва активно лечение. Но дори и без оплаквания може да се препоръча криодеструкция, лазерна разрушаване и електрокоагулация. Много рядко се прибягва до хирургично изрязване на възлите.