Напоследък се наблюдава една неблагоприятна тенденция към понижаване на всеобщото настроение.
Хората са по-предразположени към стрес и вече не могат с цялата си душа да се отдават на житейските радости, които някога са им били скъпи.
Това предизвиква безпокойство сред психиатрите.
Все по-често в практиката се употребява термина анхедония.
Приложим е както за хора, които са загубили способност да се радват на живота, така и за такива, които не получават удоволствие от дейност, която някога е била тяхно хоби.
Причини за анхедония
Този термин е дело на френския психолог Тюдор Рибо, който за първи път го използва по отношение на симптомите на заболяванията на черния дроб.
Няколко години по-късно, някъде в средата на 20-ти век, анхедонията, вече се разглежда като един от симптомите на шизофрения.
Рискови фактори
За рискови фактори се смятат и някои черти на личността – отговорност, самостоятелност, впечатлителност.
Понякога подобно състояние се открива на хора,които се водят отговорни и съвестни.
С времето човек губи интерес към това, което някога го е радвало.
А когато дадено нещо започне да се прави насила, човек започва да реагира на много от предишните радости по друг начин или изобщо не реагира.
В рисковата група са хора, които се стараят да решават всички свои проблеми без странична помощ.
За тях е характерно самобичуването и самообвиненията, тъй като за всяка грешка винят само себе си.
Неуспехите, сякаш им отнемат почвата из под краката
И те губят интерес към предишните радости, като се концентрират върху неприятните мисли и спомени.
Към проявления на анхедония са предразположени и борците за справедливост, които вземат присърце и личните неуспехи на останалите и чуждите тегоби.
Концентрирайки се върху тези моменти, те забравят да виждат позитивните страни на случващото се.
Това налага своя отпечатък на отношението към събитията, хората и дейностите.
Много ситуации започват да се възприемат неадекватно – в черни тонове.
Анхедонията често се среща и сред нарцисите – самовлюбените, изискващи същата любов и от другите.
Често околните не споделят субективното мнение за нарциса и не могат да подкрепят неговата самооценка, безпричинно надарявайки го с любов.
Така нарцисът стига до състояние на униние.
Първоначално може да започне да изпитва неприязън към конкретни хора, след това към обществото и в цялост към самия живот, който изглежда много несправедлив.
Разочарованието от хората и живота постепенно води до загуба на способност светът да се вижда в ярки позитивни тонове и да получава радост от живота.
Хората, които не умеят да се радват на живота, се определят и като изразени песимисти, които заради своето негативно отношение постепенно губят интерес и към общуването.
Невъзможно е да се радваш на живота, ако виждаш във всичко само лошото и украсяваш всички събития в тъмни тонове.
Лечение на анхедония
Какво му е трудното да научиш един човек да се радва на живота, ако в някакъв момент е загубил тази своя способност?
Всъщност не е толкова лесно колкото изглежда на пръв поглед.
Ако човек дълго време е свикнал да се съсредоточава само върху негативното, по 100 пъти да обмисля неприятните ситуации, организмът просто отвиква от позитивното.
Забавя се синтеза на хормони на щастието.
Възобновяването или ускоряването на този процес не е толкова лесно.
