Лечението на синузит се провежда само в случай на изразени симптоми на бактериална инфекция и интоксикация на организма. При алергичен, вирусен и гъбичен синузит изписването на антибиотици е нецелесъобразно.
В какви случаи антибиотици при синузит не са необходими?
За начало следва да се направят пълни изследвания, да се открие възбудителят на синузит, и на тази основа да се определи лечението. Антибактериалните препарати при синузит не са нужни в случай ако:
- Развива се в отговор на алергична реакция. При алергия приемът на антибиотици е безполезен;
- Възниква на фона на хроничен риносинузит, предизвикан от гъбични заболявания. Антибиотиците са безсилни по отношение на гъбичките;
- Когато причината са вирусни инфекции, доколкото антибиотиците не действат против вируси. В този случай е целесъобразно използването на противовирусни препарати и имуномодулатори;
Кога антибиотици все пак са необходими?
Антибиотиците се назначават задължително, ако симптомите на синузит са много силно изразени.
Например, в случаите, когато болният е с висока температура, признаци на интоксикация, гнойни течения и силни болки в областта на носните кухини.
Обикновено в такива ситуации лекарят назначава антибиотици, без да чака резултатите от изследванията. Без антибактириална терапия ситуацията може съществено да се влоши.
Какви антибиотици са най-ефективни при синузит?
Ако е установено, че синузитът е предизвикан от стрептококи, стафилококи или хемофилус инфлуенце, то на болния се назначава следните групи антибиотици:
- Пеницилини – най-предпочитани, тъй като оказват най-малък страничен ефект. Освен това тези препарати добре се понасят от организма. Основното действие на антибиотиците от групата на пеницилините е бактерицидно. Те са ефективни по отношение на различни патогенни микроорганизми, затова за лечение на възпалителни процеси пеницилините се използват доста често;
- Макролиди – тези антибиотици се назначават при неефективност на пеницилиновите препарати. Това са група антибактериални препарати, които притежават бактериостатично действие. Ефективни са по отношение на хламидии, микоплазми, спират развитието на вътреклетъчни възбудители на острия синузит.
- Цефалоспорини – изписването на антибиотици от тази група е оправдано при тежки възпалителни процеси, а също и когато другите препарати не водят до желания резултат. Често цефалоспорини се назначават при хронично протичане на бактериален синузит. Химичната формула на тази група антибиотици притежава по-висока устойчивост на резистентни на пеницилин микроорганизми. Цефалоспориновите антибиотици при тежки форми на синузит могат да се използват както орално, така и мускулно.
- Флуорхинолони – повечето щамове микроорганизми все още не са успели да развият устойчивост към тези антибиотици, затова също могат да се използват за лечение на синузит. Но за деца са противопоказни;
Правила за прием на антиобитици при синузит
Ето няколко важни правила, които трябва да спазват при прием на антибиотици за лечение на синузит:
- Задължително четете инструкциите към препарата, който смятате да приемате. Дори и лекарят да ви обясни всичко, инструкцията все пак трябва да се прочете;
- Лечението на синузит може да бъде насочено към отстраняване на причините, но не и към симптомите на заболяването;
- Силни антибиотици се изписват само при изразена бактериална форма на заболяването. При вирусен причинител се назначават противовирусни препарати;
- С повишено внимание приемайте препарати, тъй като антибиотиците могат да предизвикат странични ефекти. С точност съблюдавайте всички лекарски предписания. Ако рецептата на лекаря не отговаря на дозата и на режима, посочен в инструкцията, то задължително попитайте лекуващия лекар защо ви е издал такава рецепта;
