Далеч не всички възрастни знаят как правилно се приемат антибиотици. Едни смятат, че това е лекарство срещу всички болежки, особено тези, които са по-сериозни.
Други обратно всячески избягват антибиотици, заради тяхната токсичност. Трети рискуват да приемат „вълшебното хапче“, ако докторът им ги изпише, но бременните и децата всячески трябва да се избягват терапията с антибиотици.
Кой всъщност е прав? И кои антибиотици за деца са допустими? И възможно ли е да им се предложи по-безопасна алтернатива?
Принципи при назначаването на антибиотици на деца
Употребата на антибактериални препарати от толкова уязвими категории лица като бременните или децата в ранна възраст доста се различава от терапията за останалото население.
Спецификите се състоят в това как антибиотиците могат да повлияят на едва зараждащия се организъм по време на бременност, как се отразяват на нейното протичане, а също и как влияят на развиващия се, неукрепнал организъм на малкото дете, като например на неговия черен дроб.
При конкретни заболявания с бактериална етиология не е възможно нито възрастните, нито децата да се разминат с антибиотиците. Такъв еднозначен успех не е възможно да бъде постигнат при вирусни заболявания.
С каквото и заболяване да се наложи да се сблъскаме, важно е да имаме предвид, че вирусните патологии трябва да се лекуват с противовирусни средства трябва да се лекуват с противовирусни средства, а бактериалните – със същите антибиотици.
Често вирусите създават предпоставки за бактериално заразяване или пък симптомите на вирусните инфекции се бъркат с признаците на бактериалните.
Но и за жени, и за деца, и за възрастни, и за старци – е необходима консултация с лекар, а вероятно и лаборатория, инструментална диагностика.
С други думи самостоятелният избор на антибиотици за деца по преценка на родителите – нито на основание на отминалия опит, нито въз основа на анализ на симптомите на родителите, нито въз основа на нечии съвети.
Преглеждайки детето, педиатърът далеч невинаги може да направи заключение за произхода на заболяването.
За съжаление, когато става дума за респираторни инфекции, то често нито инструменталната, нито лабораторната диагностика за напълно достатъчни, за да се установи тип на възбудителя на инфекцията.
Тогава на лекарите им остава да се ориентират по собствения си опит и по клиничните характеристики на един или друг случай.
В съответствие с това бронхитите и ринитите в ранен стадий, се обяснява с вирусен произход, а синузитите и пневмониите с бактериален. Същото може да се каже за ангините и с възпаление на ушите.
При назначаване на антибиотици за деца педиатърът непременно съблюдава 2 основополагащи принципа:
• Бързо назначаване на най-ефективните препарати, когато техният ефект е доказан;
• Максималното намаляване използването на антибактериални препарати във всички други случаи;
Добрият педиатър ще предпише антибиотици на дете само в случай, когато без тях не е възможно да се мине. И потенциалната полза от лекарството – в частност неговото медикаментозно действие върху възбудителя, превишава вероятната вреда, например нарушаване на микрофлора на червата или отслабващо действие върху черния дроб.
Когато педиатърът назначава антибиотици на деца, то най-пред се определя кратността на приема и продължителността на курса на лечение.
На родителите строго им се забранява да нарушават неговите препоръки, тъй като именно в ранна възраст у хората най-често се развива резистентност към антибактериалните препарати.
