Преди 140 години, през 1879 г., в САЩ е роден ученият, който открива известните за нас витамини – А, В, Д и Е. От тогава този списък доста се е увеличил.
И се оказва, че всеки витамин има свой антипод, който може да го блокира, спре и неутрализира. Но витамините са много полезни съединения, без които няма да познаваме какво е това здраве и радост от живота.
Какво може да бъде полезното на антивитамините, ако са против безценните и жизнено необходими витамини?
Защо са необходими антивитамини и какви са ползите
Витамини и антивитамини
През 1926 г. ветеринар от САЩ Едуард Меланби, който наблюдавал кученца, забелязал, че колкото повече зърнени давали на животните, толкова по-слаби били техните кости.
Процесите на калцификация, отлагане на калций в костната тъкан се забавял. Нещо противодействало на „калцифициращия витамин”.
Едва 10 години по-късно се установява, че необходимият витамин е бил Д, а „токсинът”, който му противодействал, е фитиновата киселина – свързващ калция антагонист.
През последните 100 години били установени и други вещества, които блокирали действието на витамините.
Получават названието „антивитамини”. Днес така се наричат молекулите, които потискат или напълно блокират специфичните функции на витамините.
Но има и обширен списък със съединения, които пряко противодействат на витамините.
На един витамин може да отговаря цял списък от антивитамини, които могат да оказват блокиращо или потискащо действие на различни метаболитни етапи.
Учените разграничават 2 групи антивитамини:
- Вещества, които разрушават витамините или се свързват с тях и ги трансформират в неактивни форми.
- Вещества, много подобни на витамините, които играят роля на коензими. Без тях последните не могат да съберат цяла работеща молекула ензим. Такива витамини проникват вместо коензими в молекулата на ензима и я правят неактивна.
Антивитамини, деактивиращи витамини
Към тази група се отнася белтъкът авидин, съдържащ се в суровите яйца. Свързва се с витамин В7 и образува комплекс, в състава на който биотинът не се разтваря във вода. Не се усвоява от организма и не действа като коензим
Други представители на тази група са някои ензими. Например, аскорбатоксидаза разрушава витамин С.
Сходно е и действието на хлорофила – ензим, благодарение на който растенията използват слънчевата светлина и са със зелен цвят.
Хлорофилът и аскорбатоксидазата са виновни за това половината от витамин С, съдържащ се в пресните плодове и зеленчуци, да се разрушава от 15 минути до 4 часа, след като са били нарязани.
Затова трябва да се нарязват непосредствено преди сервиране или направо се ядат цели.
Антивитамин за витамин В1 – тиамин, е ензимът тиаминаза. Открива се в месото на някои видове риби. И ако се яде твърде много суши, възниква риск от развитие на недостиг на тиамин.
Ако рибата се обработи термично, то тиаминазата се разрушава напълно, а витамин В1 – само частично губи своите свойства.
Антивитамините като лекарство
Антивитамините от втората група, които заменят витамините-коензими, са представлявали голям интерес за учените.
Част от тях започнали да се използват в научните опити за изкуствено предизвикване на хиповитаминоза сред подопитните животни. Към тези антивитамини се отнасят:
- Окси- и пиритиамин, които успешно заместват вече споменатия от нас тиамин – витамин В1.
- Изо- и дихлоррибофлавин, а също и като галактофлавин, които замесват рибофлавин – витамин В2.
- Дезоксипиродоксин и циклосерин, които заместват пиридоксина – витамин В6.
Още и отделни антивитамини от тази група се използват като добре известните ни лекарства:
- Антивитамини на парааминобензоената киселина /ПАБК, също витамин В10/ са сулфаниламидите, сред които и известният стрептоцид. Препаратите от тази група са много сходни на ПАБК. Сулфаниламидите потискат растежа на бактериите, затова се назначават за лечение на различни инфекциозни заболявания.
- Антивитамини на фолиева киселина – витамин В9, още и витамин М, са вещества птеридини. Например, метотрексат, добре известен при лечение на онкологични заболявания и автоимунни патологии. Тези антивитамини се вграждат директно в активния център на определени ензими, участващи в производството на нуклеинови киселини, което блокира клетъчното делене. Затова и се използват за лечение на различни видове рак.
Има и други съединения и процеси, които притежават антивитаминен ефект, макар и косвен, но доста изразен. Това се кафето, употребата на алкохол и цигарите.
