Артишокът е тревисто растение от семейство Сложноцветни с големи съцветия, чиито долни месести части се използват за храна. Неговата родина е Средиземноморието.
В момента е много популярен в Америка, особено в Калифорния, където е култивиран от френските и испанските заселници. В суров вид артишокът напомня по вкус на неузрял орех.
Избирайки този зеленчук , обръщайте внимание да бъде с равномерно зелен цвят, да не е прекалено мек или пък твърде сух.
Калоричност
И испанския и френския артишок се смята за нискокалорична диетична храна и 100 грама от него съдържат общо 47 килокалории.
Калоричността на този зеленчук в сварен вид без добавена сол е 53 килокалории. Затова консумацията му се счита за благоприятна за здравето дори и за хора с наднормено тегло.
Хранителната стойност на един средно голям артишок /около 128 грама/ е:
• Белтъчини – 4 грама;
• Мазнини – 0.2 грама;
• Въглехидрати – 13 грама;
• Растителни влакна – 7 грама;
• Захари – 1 грам;
• Натрий – 120 мг.;
Полезни свойства
Освен приятен вкус артишокът има богат балансиран набор от хранителни вещества.
Съцветието, тоест частта от растението, която е годна за консумация, съдържа въглехидрати до 15%, белтъчини до 3%, мазнини около 0.1%.
Артишокът е много добър източник на витамин С, В1, В2,В3 и Р, и на каротин и инулин.
Съдържа също така и органични киселини – кофеинова, хининова, хлорогенова, гликолова и глицеринова.
В обвивката на съцветието се съдържат етерични масла, които придават приятния вкус на артишока.
В годната за консумация част на растението чрез лабораторен анализ учените са установили наличието на много ценни вещества: биологично активен гликозид – цинарин и полизахаридът – инулин. Артишокът се използва като храна в прясна, консервирана или варена форма.
Също се счита за диетична храна, който се абсорбира добре и се препоръчва като заместител на нишесте при захарен диабет.
Консумацията само на един артишок дневно осигурява 28% от дневната препоръчителна доза фибри, което е важно за поддържането на чревната перисталтика и нормална честота на изхожданията.
Растителните влакна също спомагат за понижаване на нивата на кръвната захар, предпазват от развитие на възпалителни процеси и понижават нивата на холестерола липопротеин с ниска плътност.
Циаринът, който се съдържа в артишока стимулира образуването на жлъчка в черния дроб, което е и причина за понижаване на холестерола.
Друго полезно свойство е, че чрез консумацията на 1 средно голям артишок човек може да си набави 25% от дневното необходимо количество витамин С, познат и под наименованието аскорбинова киселина.
Това съединение притежава и антиоксидантни свойства като предпазва клетките от увреждащото действие на свободните радикали, които се формират, когато хранителните вещества се превръщат в енергия.
Чрез консумация на 1 артишок човек може да си осигури също така около 24% от дневно необходимата му доза витамин К /друг антиоксидант/, както и 22% от нужната му фолиева киселина.
Ядливата част на тревистото растение също е и много добър източник на магнезий, манган, мед, калий и фосфор.
Научни изследвания, проведени с артишок
В рамките проведено проучване през 2011 г. с екстракт от годната за консумация част от тревистото растение се установи, че въздейства негативно на злокачествените клетки при карцином на гърдата.
Като авторите на изследването оценяват действието на артишока като потискащо по отношение на размножаването на раковите клетки и инвазията на туморната маса.
