Достатъчно доказателства за безопасността от употребата на най-разпространения днес изкуствен подсладител липсват, се твърди в статия на учени от Университета на Съсекс.

Обявяват популярният подсладител за опасен за здравето

Професор Ерик Милстоун и доктор Елизабет Доусън подробно изследвали сериозните недостатъци в уверенията за безопасността на аспартама, по-известен като Нутрасуит, предоставени през 2013 г. от Европейската агенция по безопасност на храните.

Според ново изследване, експертна комисия от агенцията е подценила резултатите от 73 изследвания, които показват, че аспартамът може да е вреден. 84% от изследванията, в които липсвали доказателства за вреда се тълкували като надеждни.

От 1974 г. учените предупреждават за рисковете от възникване на невроендокринни устройства, увреждания на главния мозък, рак на черния дроб и на рак на белите дробове, в резултат на употреба на Нутрасуит, съдържащ се в множество храни по цял свят.

Трябва ли аспартамът да бъде свален от продажба

Авторите на настоящото изследване призовават да се преустанови разрешението за продажба или за използване на аспартам в ЕС до провеждане на независимо и детайлно преразглеждане на съответните доказателства, и на ключови документи, които липсват в досието на експертната комисия.

Също са за радикално преразглеждане на процедурите по безопасност на храните в ЕС, трябва да бъде прекратена практиката дискусиите дали даден продукт е безопасен да се провеждат при затворени врати.

Анализът на доказателствата показва, че ако контролните показатели, използвани от комисията за оценка на резултатите от надеждни изследвания, бяха приложени последователно и за преценка на проучванията, които показват, че аспартамът може да не е безопасен, то експертите щяха да признаят наличието на достатъчно доказателства, че аспартамът не е приемливо безопасен.

Изследователите разграничават следните основни недостатъци при работата на експертна комисия към Европейската агенция на безопасност на храните:

  • Нарушение на ръководството на агенцията за прозрачност на оценка на рисковете по множество основания;
  • Приемане на ниска бариера за признаване на приемливостта на обнадеждаващи изследвания, сред които и такива, които не отговарят на изискванията за провеждане и са определяни като безполезни;
  • Установяване на недостижимо висок праг за изследвания, които показват неблагоприятни изследвания и не сигнализиращи за риска.