За много хора аспиринът се свързва с лечението на простудни заболявания. И въпреки това показанието не е основно за този препарат.
След като е била открита неговата способност да влияе на съсирващата система на кръвта и да предотвратява инфаркти и инсулти, се превърнал в пробив в медицината.
Към ден днешен аспиринът е доста популярен сред населението, и милиони смъртни случаи са предотвратени, именно заради редовният прием на препарата.
Каква е ролята на аспирина за профилактика на сърдечно-съдови заболявания? Какво надделява – рискът от приема на препарата или потенциалната полза и има ли безопасни заместители на ацетилсалицилова киселина?
Как работи аспиринът?
Днес ще разгледаме ролята на аспирини преди всичко при предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, най-опасни от които са инфарктът и инсулта.
Този препарат влияе на тромбоцитите – кръвните клетки, които обезпечават съсирването. 1 таблетка ацетилсалицилова киселина – 500 мг, взета сутринта, деактивира всички тромбоцити за период от около 7 денонощия.
И това дава възможност да се намали риска от появата на тромбове, които са основна причина за инсулт и инфаркт на миокарда.
Защо тогава се препоръчва ежедневен прием?
Причината е, че костният мозък всяка сутрин образува порция свежи тромбоцити, на които аспиринът приет вечерта, не действа.
Именно затова е важен ежедневният прием на този препарат, а също и съблюдаването на оптималното време от денонощието, когато е най-добре да се пият таблетките, и това са сутрешните часове.
Но нито един лекар няма да посъветва пациента си да приема цяла таблетка аспирин – 0.5 грама.
Според резултатите от проведените изследвания е било открито, че минималната доза от препарата, достатъчна за инактивация на всички тромбоцити, е 75-100 мг.
Затова и обикновено лекарите препоръчват прием на ¼ таблетка ацетилсалицилова киселина, или други нейни аналози, които вече се отпускат в тази по-безопасна дозировка.
Защо е опасен продължителният прием на аспирин?
Причината за опасността от продължителния прием на аспирин е в неговата неселективност – неизберателност. Тоест, покрай инактивацията на тромбоцитите препаратът също отрицателно влияе на образуването на веществата, защитаващи различни органи и тъкани – стомах, черен дроб, бъбреци, костен мозък.
Най-опасното последствие от продължителен прием на аспирин е язвата на стомаха, която често се усложнява от перфорация.
Затова ако се изпише аспирин за постоянен прием, трябва ежегодно да се преминава ендоскопско изследване на стомаха, на дванадесетопръстника, да се дава кръв за изследване и изпражнения за реакция на Гегерсен.
Тези изследвания ще помогнат навреме да се открият всевъзможни усложнения от страна на стомашно-чревния тракт.
В някои случаи е оправдан прием на аспирин и на препарати, възстановяващи стената на стомаха – омепразол, пантопразол, ранитидин и др.
Безопасният аспирин – мит или реалност
От екрана на телевизора може да се чуе за нови лекарствени средства, които като активно вещество също съдържат ацетилсалицилова киселина, но са по-малко опасни от гледна точка на развитието на усложнения.
Това се постига чрез добавяне на разтворима в червата обвивка на таблетката и магнезиеви соли, които според производителите, способстват препаратът да премине през стомаха в непроменен вид и да започне да се абсорбира само в дванадесетопръстника.
Така намалява степента на директния контакт на аспирина и на стената на стомаха, който при дълга употреба. Но много специалисти смятат това отчасти за маркетингов ход, стимулиращ продажбата на такива препарати.
