При човека астровирусната инфекция основно предизвиква гастроентерит и засяга предимно малки деца повсеместно, макар че в България се среща изключително рядко.
Също е така е възможно тази инфекция може да предизвика заболяване, проявяващо се като гастроентерит при хоспитализирани пациенти и такива с компрометирана имунна система, като например при заразени с ХИВ и на тези, които им е бил трансплантиран костен мозък.
Астровирусите представляват малки икосахедрални вируси без обвивки.
Те са с диаметър 28-30 мм с гладки краища и подобен на звезда вид, когато се наблюдават под микроскоп.
Техният геном съдържа едноверижна РНК, която е с дължина приблизително 6800 нуклеотида.
Към днешна дата са открити 7 серотипа на астровирусите, които притежават свойството да инфектират човека.
Какви са симптомите?
Инкубационният период обикновено е 3-4 дни, клиничните изяви са водниста диария, липса на апетит и коремна болка. Инфектираният човек е заразен е от около ден преди проявлението на симптомите до приблизително 7 дни след преустановяването на диарията.
Резултатите от няколко изследвания върху доброволци показват, че вирусите, предизвикващи астровирусни инфекции са със сравнително ниска патогенност по отношение на хората в зряла възраст.
Астровирусната диария е по-лека в сравнение с тази, която се причинява от ротавирусите, и изключително рядко води до обезводняване и наложителна хоспитализация.
Въпреки това е много трудно да се направи разлика въз основа на клиничните симптоми кога една диария е причинена от вируси. Смъртните случаи в резултат на астровирусни инфекции са изключително редки, но все пак са регистрирани такива.
Към настоящия момент има малко на брой проучвания, които да изследват възрастовото разпределение на астровирусните инфекции. Но няколко от тези научни изследвания показват, че повечето хора си изграждат антитела срещу астровирусите още, преди да навършат 5 години.
Проучването на Kurtz и колеги от 1978 г. изследване за наличието на антитела срещу астровируси при 87 деца на по-малко от 10-годишна възраст, които живеели в региона на Оксфорд във Великобритания.
Астровирусни антитела са открити при 7% от децата от 6 до 12-месечна възраст, при 70% от тези в училищна възраст и при 75% от 10-годишните. А при групата на студентите, които следват за медицински сестри, са открити антитела срещу астровируси при 77% от взелите участие в проучването.
Начини за разпространение
От човек на човек по фекално-орален път се смята за най-честият начин за разпространение на вируса. Фекално-оралното разпространение е потвърдено и чрез многобройни изследвания върху доброволци.
През 1979 г. Курц и неговите колеги са изследвали филтрат /телесна течност, преминала през филтър/от дете с лек гастроентерит под микроскоп и открили, че в него /във филтрата/ се съдържа голямо количество астровирусни частици.
Части от филтрата били поставени в устата на 8 доброволци. 1 от тях развил диария и изхвърлил големи количество астровируси чрез изпражненията си и само при още един се проявили леки клинични симптоми с по-слабо разпространение на вирусите в организма.
Впоследствие филтратът бил даден на още 9 доброволци, при 2, от които астровирусите предизвикали леки клинични симптоми.
Лечение на астровирусна инфекция
Тъй като гастроентеритите, дължащи се на астровируси обикновено са самоограничаващи се заболявания, то и не изискват специфична терапия, хоспитализация, задълбочени извънболнични изследвания и пр.
В случай на обезводняване се назначава перорална или интравенозна рехидратираща терапия. Както бе посочено по-горе след излагането на различните щамове на астровирусите човек си изгражда имунитет срещу астровирусните инфекции към 5-тата година от живота.
