Хантавирусната инфекция предизвиква пневмонии и хеморагични трески при човека. Неин причинител са вирусите от род Hantavirus семейство Bunyaviridae.
Към настоящия момент родът включва вирусите Хантан, Дъбрава, Пуумала, Сеул /възбудители на хеморагични трески с бъбречен синдром/, Проспект Хил, Каньон Муерто и хеморагични трески с бъбречен синдром – всички те предизвикват зоонозни природно-огнищни арбовирусни заболявания.
Има съществени различия в щамовете, предизвикващи клинични патологии в Европа и Азия от тези, които са причина за пневмонии в САЩ.
Какви са симптомите?
Хантавирусната инфекция на белите дробове започва с покачване на телесната температура и болки в мускулите, появяват болезнени усещания в корема , гадене или повръщане.
След 4-5 дни се развива кашлица и болните изпитват задух, който е възможно да прогресират и да станат много тежки в рамките на няколко часа.
Съществува вероятност поради загуба на течности през белите дробове да се понижи рязко артериалното налягане /шок/, който да застраши живота на пациента. Почти винаги след развитието на шока настъпва смърт. Ако обаче болният оцелее, той почти винаги оздравява напълно.
Засягането на бъбреците е възможно да бъде както леко, така и тежко. Леката форма започва внезапно с рязко покачване на телесната температура, главоболие, болки в корема и в областта на кръста.
На 3-тия или 4-тия ден по бялото на очите или по небцето се появяват малки, подобни на синини петна, както и обрив по корема. Приблизително 20% от болните се чувстват много зле и се оплакват от сънливост.
Тъй като бъбречната функция се влошава в кръвта се натрупват токсични вещества, което води до загуба на апетит и умора. Обривът изчезва в рамките на 3 дни. Количеството на отделяната урина започва да надвишава нормата и човек оздравява в рамките на няколко седмици.
Тежката форма започва по същия начин, но телесната температура е повишена максимално на 3-ти 4-ти ден. Типичен ранен симптом е зачервяването на лицето, наподобяващо изгаряне.
При леко натискане на кожата остава за постоянно червено петно. В периода между 3-тия и 5-тия ден се появяват точковидни кръвоизливи /петехии/, отначало по небцето и впоследствие по зоните, където има притискане на кожата – например в областите където са ластиците на дрехите.
Приблизително по същото време възникват и кръвоизливи по бялото на очите. Към 5-тия ден рязко може да се понижи артериалното налягане и да се развие шок. На 8-мия ден артериалното налягане се нормализира, но се понижава количеството на отделяната урина.
Към 11-тия ден се увеличава. Ако в този период е възникнало кръвотечение, особено от съдовете на главния мозък, е възможна смърт. Хантавирусната инфекция със засягане на бъбреците завършва със смърт при приблизително 5% от развилите клинична патология.
При някои от болните, които оцеляват, се развива необратимо увреждане на бъбреците.
Какви са причините?
Хантавирусите са бунявируси /bunyaviruses/, които се откриват в урината, изпражненията и слюнката на почти всички гризачи, сред които са полските и лабораторните мишки и плъхове.
Човек е възможно да се зарази чрез контакт с гризачите или техните изпражнения, но, макар и малка, съществува вероятност от инфектиране чрез вдишване на вирусни частици, намиращи се във въздуха. Към настоящия момент няма никакви доказателства за разпространение на вируса от човек на човек.
Лечение на хантавирусна инфекция
Обикновено се назначава поддържаща терапия. Антивирусният препарат е ефективен само, ако неговото прилагане започне достатъчно рано.
При засягане на белите дробове основна роля в оздравяването играе осигуряването на кислород за болния и контролиране на артериалното му налягане. При засягането на бъбреците е необходима диализа, която досега е спасила живота на много болни.
