В човешката история бялата кожа е била признак на високо социално положение и лукс. Докато феодалните селяни, които са работели на полето, през топлото полугодие са били през повечето време черни. Болярите и феодалните владетели са стояли през повечето време в замъците си, тоест в затворени помещения.
Отношението на обществото към тена днес доста се е променило. Затова възникват много спорове за влиянието на естествения и изкуствения загар на стареенето на кожата, провокация на меланом – рак и влияние върху епителните структури – липиди и белтъци на епидермиса.
До колко са безопасни автобронзантите, могат ли да се използват, възможно ли е да се развие алергия или други негативни реакции?
УВ-лъчи и стареене на кожата
До средата на 20-ти век единственият начин да се сдобием с бронзов загар беше излагането на слънце, редовно ходене на плаж.
Естественият тен е свързан и с много специфичен набор от здравословни проблеми, на първо място с рак на кожата – меланом и други немеланомни разновидности.
Въздействието на ултравиолетовите лъчи също може да доведе до по-бързо стареене на кожата.
През 70-те години започнаха да стават достъпни продукти за загар без слънце – автобронзант, което способства за отстраняване на много недостатъци, свързани с влиянието върху кожата на естествените УВ-лъчи.
Тези продукти осигуряват по-бързо потъмняване на кожата, безопасно и без странични ефекти. Опасни ли са те, предизвикват ли ускорено стареене или развитие на меланом, и по-добре ли са те от натуралния загар на плажа?
Кожа и загар – натурален и изкуствен
Днес на пазара съществуват 2 основни категории продукти, от които кожата потъмнява без излагане на слънце.
Това са т.нар. бронзанти и средства, от които кожата се сдобива с шоколадов тен. Бронзантите – това са спрейове, кремове или други средства, създаващи временен ефект на загар.
Съвсем друг е въпросът, ако става въпрос за автобронзанти. Те съдържат в своя състав химикали, които активират реакция в кожата, което я прави по-тъмна, отколкото обикновено.
Това изменение на тона продължава 5-10 дни. Всички средства автобронзанти съдържат една и съща добавка дихидроксиацетон. Това е единствената добавка, която се използва в козметичните средства – автобронзанти.
Тези продукти се отнасят към категорията козметични продукти, а не към добавките или към лекарствата.
Въздействие на белтъците на епидермиса
За да придадат на кожата тъмен цвят, автобронзантите влияят на белтъците на епидермиса. Дихидроксиацетонът се свързва с кератина в роговия слой – горният слой на кожните клетки. Участва в химична реакция с изменения на цвета. Това прави кожата по-тъмна.
Всъщност това са пигментни петна, аналогични на тези при обрив след някои инфекции. Дихидроксиацетонът е съединение от групата на въглеводородите, реагира с аминокиселини и с белтъците в кожата.
Реакциите протичат само с белтъци в най-външния слой на кожата. Когато белтъците влизат в контакт с това вещество, се отключва реакция на гликиране.
Тази реакция води до синтез на меланоиди – продукти, които придават кафяв цвят на кожата. Меланоидите всъщност не са меланин – кафяво-черен пигмент, който по естествен начин се появява в кожата, но са много сходни на него.
Дихидрооксиацетонът се добавя в лосиони, спрейове, кремове и други средства, които се мажат или разпръскват на кожата с цел да я направят по-тъмна, отколкото обикновено.
Особено популярен е спреят, който помага на потребителите да постигнат равномерен тъмен тон на кожата, дори и на труднодостъпни места.
Безопасен ли е автобронзантът, има ли риск от меланом
Продуктите автобронзанти са на пазара от повече от 50 години и са се използвали за това време от милиони хора, но учени и лекари все още малко знаят за тях.
Макар и първите продукти – автобронзанти, да са пуснати в продажба в края на 70-те години, то информацията за тяхната безопасност все още е твърде малко.
По отношение на риска от развитие на меланом и други възможни въздействия, изследвания просто няма. Едно нещо показват малкото проучвания, автобронзантите проникват в много ограничени количества в кръвта.
Когато автобронзант се нанася на кожата, почти не попада в кръвообращението.
