Какво е автоимунен хепатит?

Най-честата причина за възпаление на черния дроб са вируси. Автоимунният хепатит  /АИХ/ е едно изключение. Това заболяване възниква, когато собствената имунна система атакува чернодробните клетки. Автоимунен хепатит е хронично заболяване и може да доведе до цироза и впоследствие чернодробна недостатъчност.

Видове АИХ

Съществуват три вида автоимунен хепатит. Първият вид засяга в повечето случаи млади жени и обикновено е свързан с други автоимунни заболявания. Вторият вид обикновено засяга момичета на възраст между 2 и 14 години. Въпреки че АИХ обикновено възниква в юношеска възраст или в ранната зрялост, възможно е да се развие във всяка възраст. Третият вид засяга най-често хора на възраст между 30 и 50 години. Заболяването прогресира в цироза в 75 % от болните.

Какви са симптомите?

В по-ранните етапи заболяването може да протича асимптоматично. Също така е възможно да се появят внезапно или да се усилват с напредването на АИХ.

Сред по-честите симптоми са:

  • Увеличен черен дроб –хепатомегалия;
  • Анормални изглеждащи кръвоносни съдове по кожата;
  • Подуване на корема;
  • Тъмна урина с цвят на бира;
  • Бледо оцветени изпражнения.

Допълнителни симптоми, които могат да се проявят:

  • Пожълтяване на кожата и очите – жълтеница;
  • Сърбеж, причинен от натрупването на токсини;
  • Отпадналост;
  • Липса на апетит;
  • Гадене или повръщане;
  • Болки в ставите;
  • Дискомфорт в коремната област.

Какви са причините?

АИХ се развива, когато собствената ни имунна система обърква чернодробните клетки с външни организми и създава антитела, за да ги атакува. Лекарите не са наясно защо това се случва. Въпреки това са установени няколко рискови фактори:

  • Фамилна анамнеза на заболяването;
  • Предшестващи бактериални или вирусни инфекции;
  • Използването на някои лекарства като миноциклин;

Други автоимунни заболявания могат да предизвикат симптоми на чернодробно заболяване и също са свързани с развитието на АИХ. Тези заболявания са:

  • Язвен колит;
  • Болест на Грейв;
  • Тиреоидит;
  • Диабет тип І;
  • Ревматоиден артрит;
  • Склеродермия;
  • Системен лупусеритематозус;
  • Възпалително заболяване на червата;
  • Синдром на Сьонгрен.

Лечение на автоимунен хепатит

Лечението може да забави, спре, а понякога чернодробната тъкан започва да се възстановява. Според медицинската статистика при около 70 % от пациентите, заболяването навлиза в ремисия. Въпреки това за да се достигне до това състояние, може да са необходими 3 години.

Имуносупресивните медикаменти могат да се използват, за да се отслаби имунната система и така атакуването на чернодробните клетки. Най-често се използват лекарствени средства като 6-меркаптопурин и азатиоприн. Но като имуносупресивни медикаменти могат да компрометират способностите на тялото да се бори с другите инфекции.

Кортикостероидите, обикновено под формата на преднизон, могат директно да лекуват възпалението на черния дроб. Те също могат да действат като имуносупресори. Най-често приемът на преднизон продължава минимум 18-24 месеца. Някои пациенти трябва да продължат приемът на преднизон до края на живота си да предотвратят повтаряне на АИХ. Преднизон обаче може да предизвика сериозни странични ефекти, включително диабет, остеопороза, хипертония и наднормено тегло.

Хирургия

Чернодробна трансплантация може да излекува АИХ. Въпреки това заболяването може да повтори дори и след трансплантация.

Усложнения от автоимунен хепатит

Потенциалните усложнения от нелекуван АИХ са:

  • Чернодробна недостатъчност;
  • Увреждане на черния дроб –цироза;
  • Рак на черния дроб;
  • Повишено кръвно налягане в порталната вена;
  • Увеличени вени в стомаха и хранопровода – езофагеални варици;
  • Натрупване на течност в корема – асцит.