Барбунът е род риби, чийто най-популярен представител в България е барбунята, позната още с названията султанка и червен милет. На дължина тази риба може да достигне до 45 см. Чифт дълги мустачки, които висят от брадичката на султанката ѝ служат за търсене на храна.
Обитава Черно, Средиземно, Азовско море, а също и в Индийския и Тихия океан. Обича тинестите или меките песъчливи дъна, но се среща и по каменистите дъна. Обикновено барбунята обитава дълбочини от 15 до 30 метра, но понякога се среща и до 100-300 метра.
Тялото на султанката е странично сплескано и издължено. Опашната ѝ перка е раздвоена, а гръбният и аналният ѝ плавник са къси. Главата на тази риба е голяма с рязко спускаща се, практически вертикална муцуна.
На вкус барбунята е деликатесна риба и се отличава с изключително високите си вкусови качества. Още повече се цени заради специфичната си мазнина. Дори България е един от най-големите износители на барбуня на Балканския полуостров.
Когато се избира барбуня, задължително човек трябва да се увери в наличието на специфичните за тази риба мустачки.
Прясно уловената султанка трябва да се сложи в лед и да се съхранява в хладилник не повече от 2 дни. Когато е замразена може да се съхранява в хладилна камера при минус 18 градуса не повече от 3 месеца.
Хранителна стойност на 100 грама месо от барбун
• Белтъчини – 19.35 грама;
• Мазнини – 3.79 грама;
• Въглехидрати – 77.01 грама;
• Вода – 1.2 грама;
• Калоричност – 117 килокалории;
Въпреки ниската енергийна стойност на барбунята, месото от тази риба се смята за храна с висока енергийна стойност.
Султанката може да се употребява и като диетичен продукт, тъй като съдържа голямо количество белтъчини. Калоричността на барбунята, приготвена на скара, леко се повишава – до 150 килокалории.
Ако човек смята да включи тази риба в диетата си, то е най-добре тя да бъде варена или задушена.
Полезни свойства
Съставът на месото на султанката включва различни витамини и минерални вещества. В него има много екстрахирани вещества /2.3-4.5%/, сред които холин, креатин, инозит, карнозин, гликоген, млечна киселина и други съединения, притежаващи силно сокогонно действие и стимулиращи секрецията на стомашни сокове.
Минералните вещества, влизащи в състава на месото на барбунята са магнезий, натрий, калий, хлор, фосфор, желязо, сяра и други елементи. Най-голямото количество от тези вещества е съсредоточено в костите на тази риба.
Поради разнообразния минерален състав, султанката може да бъде съотнесена към храните, осигуряващи на човешкия организъм най-добрата обмяната на веществата.
В барбунята, в значително количество се съдържат мастноразтворимите витамини А, В, Е. Особено много те са в хайвера, мазнините във вътрешната част на тялото и в черния дроб на тази риба.
В султанката, както и във всяка друга риба, има голямо количество витамини от група В /от В1 до В12/ и пантотенова киселина.
Целебни свойства
Месото на барбунята е много полезно за малки деца, тъй като учените са установили, че редовната консумация на тази риба спомага за борбата с екземата и при други кожни заболявания.
Ако родителите включат в порциона на децата си месо от султанка, то за тях съществува с 24% по-малка вероятност да развият тези неприятни заболявания.
Противопоказания
Към употребата на барбуня за храна съществува едно единствено противопоказание – алергия към риба и морски храни.
