Баротравма представлява увреждане на тъканите ,което се причинява от измененията на обема на газовете в кухините на тялото, дължащи се промени в налягането.
Увреждания настъпват във пълните с въздух кухини като белите дробове, ушите, синусите, стомашно-чревния тракт, въздушните кухини в зъбите и пространството под предпазната водолазна маска.
Симптомите най-често се изразяват в болки в ушите, виене на свят, загуба на слуха, болка в синусите, кървене от носа и коремна болка.
Нарушенията на дихателната функция и загубата на съзнание създават опасно за живота състояние и могат да се развият заради разкъсване на алвеол и пневмоторакс.
Диагнозата се поставя клинично, но понякога са необходими и образни изследвания.
Лечението в повечето случаи е поддържащо, но може да включва деконгестанти и аналгетици при засягане на ушите и синусите или чрез парни инхалации и дренаж на плевралната кухина при пневмоторакс.
Ако се развие артериална газова емболия се прилага рекомпресионна терапия в барокамера.
Спазването на правилата за безопасност при гмуркане и профилактичната употреба на деконгестанти могат да намалят вероятността от травма в резултат на изменения на налягането.
Най-висок риск от баротравма съществува при дълбочина над 9 метра.
Рискът се увеличава при всяко състояние, което е възможно да препятства изравняването на налягането като синузит, блокиране на евстахиевата тръба, вродени аномалии, инфекциозен процес.
Ушните травми на ухото в резултат на измененото налягане представляват около 1/3 от всички наранявания при водолазите.
Ако водолазът вдиша въздух или друг газ на голяма дълбочина и той не му позволи да се освободи при изкачването към повърхността, разширяващият се газ е възможно да раздуе прекалено белите дробове.
Какви са симптомите?
Проявленията на състоянието зависят от локализацията на увреждането.
Всички видове травми от този тип се развиват почти веднага след изменението на налягането.
Някои случаи на нефатални разстройства, ако те се проявяват на по-голяма дълбочина, могат да извадят от строя плувеца и да станат косвено причина за неговото удавяне.
По време на гмуркането продължителното дълбоко задържане на дъха предизвиква компресия на белите дробове, което в някои случаи може да доведе до намаляване на остатъчния обем на органите.
Това състояние се свързва с оток на белодробната лигавица, съдов застой и кръвотечение, което по време на възстановяването се проявява клинично като нарушения на процеса на дишане и хемоптиза.
Когато човек вдишва сгъстен въздух, се увеличава обема на белите му дробове поради твърде бързото изкачване към повърхността, например при подводни гмуркания или поради недостатъчното издишване може да предизвика раздуване и разкъсване на алвеоли, което да доведе до пневмоторакс.
Гмуркането може до нараняване на външното, средното и вътрешното ухо. Обикновено водолазът чувства заглъхване и болка по време на спускане.
Ако налягането не се изравни бързо, е възможно да се появи кръвотечение от средното ухо или да се разкъса тъпанчето.
При оглед на външния слухов проход може да се забележи зад тъпанчето събрана кръв – хемотимпанум и липса на мобилност при вкарване на въздух с пневматичен отоскоп. Обикновено се забелязва кондуктивна загуба на слуха.
Лечение на баротравма
В мнозинството от случаите травмите, причинени от измененото налягане се разрешават спонтанно и изискват само симптоматично лечение и амбулаторно наблюдение.
При животозастрашаващите състояния лечението започва със стабилизация, като се извършва обдишване със 100% кислород, интубация се осъществява при наличие на признаци за развитие на дихателна недостатъчност.
