Какво е това татко? Някои си спомнят с любов, други го познават само по старите снимки, а трети изобщо не помнят бащите си.
Защо не всички мъже проявяват бащински чувства към децата си
От какво зависи родителската привързаност?
Инстинкт или условност
С майчиният инстинкт всичко е доста по-ясно, отколкото с бащинският. Жената износва детето девет месеца и е съединена с него физически.
След това тя го кърми или го храни, и обикновено се грижи, тоест при нормални отношения нейните родителски чувства не само са обусловени от природата, но и се подкрепят от ежедневния емоционален контакт.
Как стоят обаче нещата с бащата? Защо не всички мъже проявяват родителски чувства?
Отношението на бащата към детето е по-скоро хипотетично и произхожда от ума и разума, идейно то се основава на увереността на мъжа, че жената, с която е, му е вярна. В реалния живот обаче не всичко е така.
Всички знаем немалко примери, когато пастрок отглежда доведени деца с любов и топлота.
Британски антрополог писал за обитателите на остров Тробриан, владение на Папуа Нова Гвинея, които не знаели със сигурност, който е техният баща.
Още повече, че за тях този въпрос изобщо не стоял принципно. И ако мъж след повече от година отсъствие от дома, се завърнел и откриел, че жена му е родила, той се радвал и смятал детето за свое.
Децата, според вярванията на жителите на острова, се носели от духове. И кръвното родство на бащата с по-младото поколение се определяло по женска линия – който е мъж на майката, той е и баща на детето.
Ролеви шаблони
Бащината любов, за разлика от майчината не е безусловна. Тоест детето я заслужава, а при мъжете се формира постепенно през първите две години след появата му на бял свят.
В патриархалното общество мъжът трябва да обезпечава децата и жената, която икономически, а често и физически зависела от него.
Бащата бил олицетворение на властта и установявал правила за поведение. На първо място неговата родителската роля включвала възпитание на сина като наследник – традиции, професии, социални роли.
През последното столетие обаче се изменят много неща. На първо място, се касае за социалната роля на жената.
Сега майката може да работи и да бъде финансово независима или в равноправно партньорство с мъжа.
Все по-често децата остават с бащата, когато майката я няма у дома, което променя качеството на контакта и прави техните отношения по-близки и по-значими.
Например, доказано е, че бащите, които присъствали при раждането и имали възможност да вземат детето си на ръце в първите минути на неговия живот, впоследствие усещали по-дълбока емоционална връзка с него.
А такива бебета, както пишат психолозите, пораствайки демонстрират по-високо ниво на умствено и физическо развитие в сравнение с връстниците.
Днес постепенно загиват половите шаблони – например, че мъжът трябва да е сдържан и обран що се отнася до чувствата.
Съчувствието, проявлението на бащина нежност и любов към детето все повече се възприемат като нещо правилно и естествено.
Все повече бащи не изпълняват ролята на строгия и студен родител, а даряват любов на детето, съвместявайки условното бащинско чувство, и безусловното майчинско.
Зрелите бащи
Бащинството в по-зряла възраст като цяло е в много по-голяма степен изпълнено емоционално. Човек се е находил, придобил е житейски опит и е готов да споделя – себе си и собствените си ресурси.
Бащинството за него е по правило ценност.
Ранните татковци невинаги са готови да дават на своите деца време и внимание, понякога не са способни да получават удоволствие от времето прекарано с тях.
Психологическата незрялост обаче невинаги е свързана с възрастта. При някои бащините чувства така и не събуждат.
И тогава колкото и мъжът да се опитва да създава семейство, тогава той така и няма да стане баща на своите деца, бягайки от отговорност или не желаейки да изразходва своите ресурси за някого, освен за себе си.
Майките пренасят цялата своя любов на синовете си и пренасят върху себе си целия товар на битовите и прочие грижи.
Така отглеждат егоистични и незрели мъже, за които раздялата с жената, но и с детето е напълно естествена.
