Белодробна чума – това е изключително опасно инфекциозно заболяване, отличаващо се с високо ниво на заразност. Тази инфекция е с бактериална природа и най-често се предава по въздушно-капков път.
Клиничната картина при този патологичен процес се характеризира с ярко изразен общ интоксикационен синдром, задъхване, кашлица и неврологични разстройства. Прогнозата при белодробна чума.
Белодробна чума - с ярко изразен интоксикационен синдром
При липса на необходимата медицинска помощ нивото на леталност достига 100%. Но правилно назначената терапия дава възможност съществено да се понижи този показател.
Най-честите усложнения при тази патология са сърдечно-съдовата и дихателната недостатъчност.
Белодробната чума понякога е причина за инфекциозно-токсичен шок. Към другите възможни усложнения са остро увреждане на бъбреците, сепсис, кома и т.н.
Днес чумата се отнася към групата на доста опасните инфекции. Последната най-голяма епидемия с това заболяване е от края на 19-ти век на територията на Хонконг.
Според данни на СЗО от 2010 г. до 2015 г. са регистрирани 3248 случаи на тази патология.
Най-често болестта засяга мъже от 25 до 50 години. Но дори сред децата често се откриват случаи на тази патология. В страните от умерения климатичен пояс нивото се повишава през лятото и есента.
Провокатор на белодробна чума - Yersinia pestis
Провокатор на белодробната чума е бактериалният микроорганизъм, наричан Yersinia pestis. Тази бактерия под микроскоп изглежда като пръчица и се отнася към грамотрицателната група.
Притежава доста високо ниво на устойчивост към въздействието на факторите на околната среда. При температура от 22 градуса бактерията провокатор може да поддържа своята жизнена дейност в продължение на 4 месеца.
Инактивирането е възможно с помощта на кипене, директни ултравиолетови лъчи, а също и дезинфекциращи средства.
Болестта се развива под 2 форми – първична и вторична. При първична форма източник е болният човек, страдащ от първична или вторична форма на белодробна чума.
Реализира се въздушно-капков път на инфектиране. Обикновено тази форма се характеризира с доста тежко протичане и при липса на медицинска помощ в кратки срокове води до летален изход.
Вторична инфекция се установява в случай, ако първоначално човек се зарази с каквато и да е друга форма на чума, например, бубонна или кожно-бубонна.
Заразяването става се осъществява посредством трансмисивен, контактен или хранителен път. Основен резервоар и източник на чума са дивите гризачи.
От тях бактерията, провокатор на чума може да се разпространи с кръвосмучещи насекоми – с бълхи и кърлежи най-често.
Приблизително в 10% от случаите на каквато и да е друга форма на чума се наблюдава хематогенно разпространение на бактериална флора в областта на белите дробове.
При първична форма на тази инфекция в белодробната тъкан се развива серозно-хеморагичен възпалителен процес.
Наблюдава се нарастване на алвеоларен и интерстициален оток, а също и разпространение на възпалението към плевралните листове.
Уврежда се съдовият ендотел, образуват се тромби и се появяват огнища на некроза. При попадане на бактериите в кръвта се засягат и други вътрешни органи, например, сърдечно-съдовата система.
Симптоми, възникващи при белодробна чума
Продължителността на инкубационния период може да е от 3 до 10 дни. Но средно първите симптоми се появяват 5 или 6 дни от момента на заразяване.
Клиничната картина манифестира с внезапно повишаване на телесната температура до 39 градуса и повече. Болният се оплаква от силна слабост, главоболие, гадене и повръщане.
След известно време се присъединяват симптоми като пристъпи на кашлица, при които се отделя прозрачна храчка, възниква задъхване, чувство за тежест в гърдите.
Постепенно храчката се сгъстява, появяват се примеси кръв. Кожата на болния почервенява, лицето подпухва. На езика се установява гъст белезникав налеп.
Диагностика и лечение на болестта
Поставянето на диагнозата на тази болест започва с преглед, допълващ се с изследвания на кръв и урина, коагулограма. Задължително се извършва рентгеново изследване.
Тази инфекция е показание за назначаване на антибактериални препарати от групата на тетрациклините или аминогликозидите. Продължителността на курса е не по-малко от 10 дни.
Допълнително се извършват мероприятия по дезинтоксикация, използват се средства за сваляне на температурата и кортикостероиди.
При необходимост се прилагат препарати, насочени към нормализиране на сърдечно-съдовата дейност.
