Наличието на белтък в урината не означава задължително патологичен процес. В немалко от случаите повишена концентрация на белтъци в урината се причинява от консумация на определени храни, които са богати на протеини.
Изследването на урината и за определянето на нивото на белтъците в нея се използва и за диагностични цели при подозрение за множество различни заболявания, основно за патологии на бъбреците.
В норма белтък в урината отсъства. Появата на белтък в урината се нарича протеиноурия, което често свидетелства за някои патологии.
Масивната неселективна гломерулна протеиноурия обикновено се установява при гломерулонефрит или диабетно увреждане на бъбреците. Обикновено това е признак на пряко увреждане на бъбреците.
Кога белтъкът в урината се смята за норма
За нормална може да се счита концентрацията на белтък в сутрешната урина не по-висок от 0.033 грама на литър.
Появата на незначително количество белтък в урината може да бъде свързано с определени външни фактори.
Например, при употребата на храна с пълноценен, тоест неденатуриран белтък, сурови яйца, сурово мляко, сурова риба и т.н. Интензивните физически натоварвания, нервното пренапрежения и алергичните реакции също могат да доведат до краткотрайно увеличаване на концентрацията на белтък в урината.
Често протеиноурия се установява при бебета в първите дни от живота.
Патологично повишение на нивата на белтък в урината
Ако нивото на белтък превишава нормалните показатели, то в дадения случай може да става дума за патологични процеси както с бъбречен, така и извънбъбречен характер.
Що се отнася до бъбречната протеиноурия, то е възможно да се дължи на пиелонефрит, гломерулонефрит, амилоидоза на бъбреците, а също и на патологични изменения при хипертонична болест и захарен диабет.
Извънбъбречната протеиноурия най-често се развива при наличие в кръвта на повишена концентрация на нискомолекулярен белтък, който се филтрира от бъбреците. Белтъкът в кръвта е възможно да бъде толкова много, че каналният апарат на отделните органи просто да не е в състояние да го реабсорбира.
Такава картина може да се наблюдава при миеломна болест, моноцитарна левкоза, а също и при заболявания, съпровождащи се с фебрилни състояния.
Повишената концентрация на белтък в урината също може да бъде предизвикана от компонентите на възпалителния процес – слуз, левкоцити, еритроцити, бактерии, при цистит, уретрит, простатит и други възпалителни заболявания.
В допълнение – анализ на урината
Представлява лабораторно изследване, което позволява оценяването на физическите, химическите и микроскопичните характеристики на урината. Изследването включва редица тестове за установяване и измерване на различни съединения, които преминават през урината.
Как се извършва изследването
За провеждането му е необходима проба от урината, която в зависимост от целта на изследването се взема по определени правила. Вашият лекар ще ви каже как се взема тази проба.
След това се изпраща в лаборатория, където се оценява по следните критерии:
- Цвят;
- Прозрачност;
- Плътност;
- Миризма.
Изследване под микроскоп
Пробата от урината се изследва под микроскоп, за да се направи анализ на епитела, еритроцитите, левкоцитите, солите, бактериите и другите вещества.
Химичен състав:
Определя се pH на пробата от урината, наличието или отсъствието на такива химически вещества като билирубин, глюкоза, белтък, уробилиноген, кетонови тела.
Какво се открива с помощна на пълния анализ на урината?
Това изследване е включено в списъка на задължителните изследвания, които се назначават на всички пациенти, независимо от предполагаемата диагноза.
