От гледна точка на диетологията, хранителният режим и на бедните, и на богатите не е идеален.
Повечето от нас вероятно смятат, че на тези, които имат малко пари, най-често им се налага да купуват най-евтините и вредни храни. Но според статистиката, въпреки своите възможности финансово обезпечените хора като цяло се хранят твърде нездравословно.
Състоянието на организма на заможните и на бедняците е почти еднакво.
Като в старата приказка
Помните ли – трапезата на богатия злодей била отрупана с най-различни видове ястия, а бедният положителен герой се хранел с коричка хляб и вода. От времето на създаването на тази приказка почти нищо не се е променило.
Според изследване на Евростат, бедният българин изяжда 100 килограма по-малко месо от богатия, 2 пъти по-малко зеленчуци и яйца 3 пъти по-малко плодове. Следва да се отбележи, че социолозите са сравнявали най-слабо обезпечените финансово групи от населението с най-богатите.
Има и още нещо общо – хлябът него го ядат всички. Като цяло в сравнение с оскъдните 90-те години всички българи са започнали да се хранят по-добре. Това се дължи главно на факта, че и бедните наши сънародници могат да си позволяват повечето от храните, които се предлагат в търговската мрежа.
Проблемът се оказва в самата структура на храненето – количеството на мазнините, белтъчините, въглехидратите в чинията на бедняка и на богатия почти не се различава.
„Бедната“ чиния
Предимства
Хората със скромни доходи консумират повече зърнени храни, а това са здравословни сложни въглехидрати – най-добрите за организма. За тяхното разграждане са необходими малки количества инсулин, който се освобождава постепенно и кръвната захар се покачва бавно.
А ето например пържените картофи и захарните изделия са бързи въглехидрати, при които всичко е обратното – те се разграждат бързо, инсулин се освобождава в прекалено големи количества, а кръвната захар рязко се покачва.
В менюто на бедните присъства повече от диетичното пилешко месо, за разлика от това на богатите, в което има от скъпите, но мазни и трудни за усвояване говеждо и свинско.
Пилешкото месо е с 60% по-евтино от говеждото, с 50% по-ниска цена от свинското и много по-малко натоварва храносмилателната система – в него са по-малко наситените мазнини от животински произход, които се отразяват не толкова благоприятно на функцията на сърдечно-съдовата система.
Недостатъци
В хранителния режим на бедните са малко плодовете и зеленчуците. Хората с най-малко финансови възможности, както вече посочихме, ядат 3 пъти по-малко плодове от богатите. А плодовете и зеленчуците са ценен източник на минерални вещества и на витамини.
„Финансово обезпечена“ чиния
Предимства
Богатите хора всеки ден ядат плодове и зеленчуци. А това означава, че получават комплекс от витамини и необходимите им елементи. Те могат да си позволяват по-често морска риба – например сьомга и пъстърва – ценни източници на омега-3 мастни киселини.
Недостатъци
Заможните ядат повече, отколкото трябва, тъй като те могат да си купят повече. Общият им калориен прием за денонощие средно надвишава 3000 килокалории. При бедните този показател е 1900 килокалории.
За норма Световната здравна организация приема 2000-2500 килокалории, а това означава, че всичко над тази стойност се превръща в наднормено тегло. Богатите ядат основно червено месо – говеждо и свинско, в които животинските мазнини и холестерола са в значителни количества. Това е причина за заболявания на сърцето.
Защо хранителният режим на бедните и на богатите е еднакво нездравословен?
• И заможните, и сиромасите – избират мазните млечните продукти. А реално млечните мазнини са едни от най-тежките за организма;
• И богатите и бедните избират месото, а не рибата;
• И финансово обезпечените и тези без такива възможности приемат много захар;
• Хората, независимо от финансовото си положение консумират прекалено големи количества „fast food“.
• Дори нивата на токсините в урината на бедните и богатите е еднакъв;
Заключението е, че парите не решават проблемът с нездравословното хранене. Ръстът на доходите не „оздравява“ хранителния режим – не се увеличава се потреблението не на зърнени храни и риба, а на червено месо, мазни млека и на захарни изделия.
