Ревматизъм при деца – това е доста странна диагноза. В МКБ – Международната класификация на болестите такова заболяване няма, но то все пак съществува.

Ревматизъм при деца – особености на развитие на болестта

До масовото използване на антибиотици ревматизмът се е смятал за едно от най-разпространените заболявания. Днес в Европа и Америка случаи на ревматизъм се регистрират много по-рядко.

И заслуга за това е не само на антибактериалните препарати, а и на спазването на правилата за лична хигиена. Затова и днес основен проблем на развитите държави е, че лекарите понякога просто не разпознават ревматизма, защото отдавна не са се сблъсквали с това заболяване.

Терминът „ревматизъм” днес се използва почти за всичко – от ювенилен артрит до старческа артроза. У нас се използва за определяне на болестта, която в МКБ е с название „остра ревматична треска”.

Това е автоимунна реакция на организма на стрептококова инфекция, бактериите на която образуват отровно вещество под название стрептозилин.

Разрушава кръвните клетките бързо се разпространява по кръвообращението, като достига по този начин до вътрешните органи.

В отговор имунната система започва да образува антитела, и по-точно на антистрептозилин О.

Автоимунни реакции от въздействие на стрептокока

В някои случаи имунната система напада „своите и чуждите”, в резултат на което антителата започват да атакуват съединителната тъкан, която присъства във всички органи.

Най-много е в ставите, кръвоносните съдове и сърцето, затова и ревматизмът ги засяга първо. Това е всъщност и ревматичната треска.

Болестта може да започне с развитие на остър фарингит – ангина, отит, по-рядко от фурункул или кариес.

Приблизително ¼ от случаите на ревматизъм при деца започва без видими причини както се казва, на празно.

Във всеки случай нито самото дете, нито неговите родители не могат да си спомнят каква болест е предизвикала неговата поява.

Стрептококът просто се е скрил някъде в дълбините на детския организъм и по никакъв начин не е напомнял за себе си. Най-често ревматизъм при деца се развива на възраст от 6 до 15 години.

Симптоми и видове ревматизъм

Острата ревматична треска обикновено напомня за себе си, когато родителите вече са се успокоили и мислят, че опасността вече е преминала.

Например, след ангина това може да се случи след 1-5 седмици. Болестта може да се прояви с рязко повишаване на телесната температура.

Детето се оплаква от главоболие и болки в ставите. В някои случаи се появяват малки безболезнени възли под кожата.

Впоследствие симптомите могат да се различават в зависимост от особеностите на развитие на заболяването, тоест от неговата форма.

В МКБ са обособени 3 форми на остра ревматична треска /ОРТ/

ОРТ без въвличане на сърцето

В този случай основен удар се пада на ставите, тоест се наблюдава развитие на артрит. Първо се появява в коленете и глезените. Освен това е възможно зачервяване и оток в областта на увреждане. За лечение на тази форма на ревматизъм се използва Аспирин.

Препаратът помага за облекчаване на болезнените усещания, но след няколко дни те могат да се появят отново. В някои случаи болезнеността в ставите може да се запази до 4 седмици.

Основна опасност от този вид ревматизъм при децата се заключава в това, че в случай на понижаване на температурата родителите приписват болките в краката на растежа.

Към педиатъра на детето родителите следва да се обръщат при поява на първите симптоми на заболяването.

Своевременната диагностика и лечение помагат за избягване на сериозни проблеми и за ускоряване на процеса на оздравяване. В противен случай болестта ще прогресира и по всяка вероятност ще засегне сърцето.

Остра ревматична треска със засягане на сърцето

Основни симптоми са задъхване, кашлица, сърцебиене. При поява на подобна симптоматика 1-5 седмици след ангина веднага трябва да се запише час при личния лекар.

Лечение на ревматизъм при деца

Острата ревматична треска е усложнение на стрептококова инфекция и затова най-добрият начин за своевременно установяване и унищожаване на агресивните бактерии. Изписват се веднага антибиотици, детето трябва да е под постоянно лекарско наблюдение.