Нашата имунна система играе важната роля да ни защитава от различни инфекции и бактерии, навлизащи в организма. Понякога обаче, нейната реакция може да бъде прекалено силна и неправилна, спрямо дихателните пътища.

Когато имунната система получава свръхреакция, тогава говорим за едем на Квинке. Това състояние е пример как една защитна реакция на организма може да се превърне в животозастрашаващ капан, изискваш незабавна лекарска намеса.

Може би не сте чували са това усложнение– неговият термин е малко познат на масовата аудитория. Научете повече за неговата същност, симптоми и начини на лечение тук и сега. Допълнителните знания могат да спасят нечий живот, а защо Вие да не сте спасителят?

Какво е едем на Квинке

По друг начин ще го срещнете и като „оток на Квинке“ или „ангиноневротичен оток“. Неговата същност е под формата на подуване, което може да бъде животозастрашаващо и обикновено засяга тъканите, които се намират под кожата, и лигавиците.

Освен това, той засяга устните, очите, гърлото и дори гениталиите, причинявайки затруднено дишане. Неговият произход може да бъде разнообразен, защото може да възникне при алергични реакции или при неалергични фактори (генетична предразположеност или идиопатични случаи).

Отокът, появил се при алергична реакция, е най-често срещаната форма. Той бива предизвикан при контакт с алергени (ядки или морски дарове), медикаменти (пеницилин, аспирин), ухапвания от насекоми или допир до латекс.

Опасният резултат идва благодарение на хистамина, който повишава пропускливостта и уязвимостта на кръвоносните съдове, водейки до подуване на лицето, на устните, клепачите, както до подуване на езика и гърлото. Последните засегнати зони водят до затруднения при дишане.

Неалергичният оток е свързан с реакция на имунната система– тази реакция може да бъде както наличие на медикаменти като АСЕ-инхибитори, така и стрес, физическа травма или навлизане на инфекции. Тук, подобно на хистамина, участва брадикининът, който е друг вазоактивен медиатор, който увеличава съдовата пропускливост.

Наследственият едем е по-рядко, но много по-тежко състояние от предходните, защото тук липсва протеинът, който регулира възпалителния отговор. Това води до неконтролируемо засилено производство на брадикинин и съответно до увеличаване на съдовата пропускливост. Идиопатичният едем е резултат от неизяснен механизъм на възникване и също може да бъде животозастрашаващ.

Едем на Квинке може да се развие много бързо– от часове до няколко минути.

Какви са симптомите

Тук е важно да разграничим обикновената алергична реакция от ангиноневротичния оток, защото той засяга по-дълбоките слоеве на кожата и лигавиците, докато обикновената алергична реакция – външните слоеве. Ето кои са най-често наблюдаваните симптоми при едем на Квинке:

  • Подуване на лицето, клепачите и устните;
  • Подуване на корема и гениталиите;
  • Подуване на езика и гърлото;
  • Гадене и повръщане;
  • Чувство на задушаване;
  • Стягане в областта на гърдите;
  • Затруднено говорене;
  • Затруднено дишане.

Каква е диагностиката

Това състояние трябва да бъде диагностицирано с прецизност и систематика, защото, както вече стана ясно, може да се наблюдава и алергична реакция. Диагностиката на едем на Квинке на първо място включва подробна анамнеза, за да се установи наличие на евентуални алергени, медикаменти или фамилна анамнеза.

За да се измери функционалността на регулаторния протеин, са нужни и кръвни изследвания, за да се направи разграничение от други потенциални заболявания, се изследват и други индикатори, като комплемент С4 и С1q. Когато отокът е предизвикан от алергична реакция, се правят и алергични тестове, както и образни изследвания – ехография или КТ.

Какво е лечението

В зависимост от същността на едема, се подхожда различно. При алергичния е нужно лечение с антихистамини, адреналин, кортикостероиди и кислородотерапия при нужда.

Наследственият ангиоедем изисква концентрат на C1 инхибитор и профилактична терапия при чести пристъпи. Правилната терапия зависи от диагностиката на едема, разпознаването на подлежащата причина и оценката на тежестта.

Основната цел е да се предотвратят по-нататъшни епизоди, като тук особено важна е редовната профилактика. Важно е да избягвате консумацията на алергени, да спрете опасните медикаменти, ако е възможно и да се научите да използвате автоинжектор с адреналин.