Ако страдате от болки във врата, то не сте сами. За последните 25 години броят на страдащите от болки в гърба, обхващащи и шията, рязко нарасна.

Често се говори, че съществуват „полезни” и „вредни” пози, и че определени положения на тялото могат да способстват за болки в гърба, и обратното.

Този факт, обаче не се потвърждава от научните данни.

Неудобната поза не предизвиква болки във врата

Изследванията обаче показват, че липсата на достатъчно сън, намаляването на физическата активност и стреса играят доста по-значима роля.

Затова призивите да се коригира стойката и да се използват ергономични столове, бюра, клавиатури и прочие, се отнасят повече към маркетинга, отколкото към лечението.

Например, неотдавнашно изследване, в което вземат участие повече от 1000 тийнейджъри, не открива никаква статистическа взаимовръзка между обичайното положение на гръбнака и болките в шията.

Въпреки това сред участниците има лесни за идентифициране подгрупи, такива, които седели изгърбени и изправени.

Изследванията също показват, че използването на т.нар. ергономични решения, на практика не влияе на това, дали ще ни боли врата или не.

Също има и много малко валидни доказателства, че ергономичните решения могат да избавят някого от болки в кръста.

По-малко сън води до болки във врата

Същевременно е установено, че тези, на които ги боли често врата, спят по-малко.

Също те обикновено водят заседнал начин на живот и често са тревожни и потиснати. Те са с повече мускулни схващания в гърба, включително и в областта на шията.

Изследователите установяват, че дори деца на 9-годишна възраст са със симптоми като тревожност и безсъние, наред с главоболието, болките в корема и липсата на настроение, са с рискови фактори за възникване на постоянни болки във врата.

Вярно е и обратното – при повишаване на физическата активност и с подобряване на качеството на съня може да се забрави за шийните болки доста дълго време.

Затова не трябва да се притесняваме да стоим така както искаме, макар и да е добре позата все пак да се сменя. Научната общност е на мнение, че стойката сама по себе си не е фактор, на който следва да се обръща повишено внимание.