Американски лекари пресмятат, че хранителната алергия на всеки 3 минути изпраща по един човек в спешно отделение.
Прогресът в лечението на алергичните заболявания е минимален – до сега единственият надежден начин за избягване на алергични реакции към храна е пълното изключване на храните алергени от храненето.
Микробите преборват хранителните алергии
Това създава съществени ограничения за алергичните и неблагоприятно се отразява на качеството на живот.
Новите методи на лечение на хранителни алергии са изключително търсени. Обединена изследователска група от Бостънска детска болница предлага оригинален начин, свързан с измененията на чревния микроб.
Учените провели изследвания с хора и с предклинични модели, за да се установят ключови бактерии, участващи в хранителните алергии.
Екип от изследователи многократно с интервал от няколко месеца събирали проби от изпражнения на 56 деца с хранителна алергия и установили немалко различия в сравнение с техните микробиоми с чревните бактерии на 98 деца без хранителни алергии.
Проби от фекалния микробиом от деца се пресаждали на мишки, които били сенсибилизирани към кокоши яйца.
Гризачите, получили микробиом от здрави деца, се оказват доста по-добре защитени от алергии към яйца, в сравнение с тези, на които въвеждали чревна флора на алергични.
Изследователите се постарали да определят какви бактерии осигуряват най-голяма защита. Установява се, че определени видове клостридии и бактериоиди, количеството на които се свело до основни 5-6.
Тези малки бактериални обединения в по-нататъшни експерименти осигурили пълна защита на подопитните мишки от развитието на алергии към яйца.
Новият метод по-ефективен от имунотерапията
Други съчетания на бактерии не осигуряват защита. Установява се, че изолираните клостридии и бактериоиди използват 2 важни имунологични пътя и активират специфичните регулаторни Т-клетки, които могат да променят своя профил по такъв начин, че да пренасочат имунитета към формиране на толерантни, а не на алергични отговори.
Новият метод явно контрастира с пероралната имунотерапия, при която се цели повишаване на прага на възникване на алергична реакция, чрез въвеждане на постепенно увеличаващо се количество хранителен алерген.
За разлика от стария метод, бактериотерапията презарежда организма имунната система, независимо от алергена.
Това дава възможност за лечение на хранителната алергия в най-широк смисъл, а не просто да се понижава чувствителността към определена храна.
