Според статистиката, у нас се разпадат около половината семейства. Критичен е периодът след 5-тата до 9-тата година от брака.
Почти винаги в тези семейства има деца и стресовата ситуация обхваща не само развеждащите се родители, но и непълнолетните членове на семейството.
Разводът винаги е травмиращ, дори и да се случи по взаимно съгласие на двамата съпрузи. Допитахме се до експертите от адвокатска кантора SBKLaw.bg, които ни разкриха че в повечето случаи взаимното съгласие единствено улеснява административната процедура, но емоционално това е тежък удар за всички страни.
Стрес и възраст на детето
Понякога родителите се успокояват със съмнителни мисли за това, че детето е още малко и не разбира случващите се събития. Всъщност това не е така. Децата много болезнено възприемат всички конфликтни ситуации у дома.
Преживяванията на малките членове на семейството по време на развода се отразяват на тяхното психическо състояние и се проявяват с негативни изменения в поведение във всяка възраст.
Удивителна е реакцията на развода на все още нероденото дете. Бременната жена, поради своето състояние, остро реагира на всякакви събития.
Детският, все още неформирал се организъм, преживява цялата гама майчини емоции, и получава голямо количество хормони на стреса. Детето израства нервно, превъзбудено и често се разболява.
Децата до 3 години не могат да разбират причините за това поведение на родителите. На тази възраст децата имат силна емоционална връзка с майката, и промяната на тяхното поведение се възприема като катастрофа и край на обичайното комфортно съществуване.
След развода такива деца рязко се променят – изпадат в депресия или, точно обратното, стават агресивни. Сдобиват се с вредни навици, развитието им се забавя, възможно е обостряне на хронични заболявания.
Възрастта от 3 до 6 години е много сложна, тъй като детето не разбира случващото се, но може да изрази своето отрицателно отношение към развода на родителите.
Децата често се обвиняват, опитват се да помирят родителите, предизвикват ситуации, които налагат родителите да са заедно. Например, бягат от дома или имитират, че са болни.
Децата в начална училищна възраст са склонни да обвиняват за случващото се напускащия семейството родител.
Те разбират вече много неща, но интерпретират събитията с оглед собствените си знания за живота и взаимоотношенията между хората.
Поведението на бащата се тълкува като предателство, особено ако на практика веднага си намери друга жена. Случва се детето да осъжда и своята майка заради неправилното, от негова гледна точка, поведение.
Детето може да започне да се чувства ненужно, неговите постъпки стават непредсказуеми, успехът в училище се понижава.
За децата в тийнейджърска възраст е характерно понижаване на интелектуалните способности, проявление на неорганизираност, агресивност.
Тийнейджърите изпитват срам пред връстниците, тъй като нямат пълноценно семейство. Външно стресът може да не се проявява, да бъде скрит, но е много опасен за здравето.
Независимо от възрастта, децата могат да се разболеят доста сериозно. Затова поведението на родителите трябва да е насочено не само към преодоляване на трудната за тях житейска ситуация, но и към оказване на помощ на малолетните членове на семейството. За децата справянето със сериозната промяна е изключително трудно.
За да ви остане повече време да обърнете внимание на децата по време на развода, препоръчваме да се доверите на опитен бракоразводен адвокат, който ще ви спести ненужното разкарване по съдилища и подготовката на документите във връзка с юридическото оформяне на раздялата и определяне на режима на лични отношения с децата.
С децата трябва да се разговаря
Ако конфликтната ситуация в семейството неминуемо води до развод, родителите трябва да подготвят децата за предстоящите промени. Но не следва събитията да се изпреварват.
Ако решението не е окончателно, то детето е по-добре да не знае за временните трудности в отношенията между мама и татко.
Най-важното за доброто на детето е двамата родители да говорят заедно с него. Това ще позволи на съпруга, който е взел решението за развода, да подходи към ситуацията по-обективно. Така се избягват негативни оценки за напускащия семейството родител.
Разговорът трябва да протече в спокойна обстановка, без суетене и бързане. Родителите трябва да се настроят за въпроси от страна на детето, молби и сълзи.
Не е нужно родителите да се карат и да спорят, както и да изясняват отношенията си пред детето.
То поема цялата отрицателна информация и я преживява няколко пъти повече, отколкото родителите, тъй като не може да изрази своите емоции с думи.
