Бронхиектазии или бронхиектатична болест е разширение на участъците на бронхите, при което се нарушава тяхната функция, като се промяна и структурата им.
Този патологичен процес не е самостоятелно заболяване, а се развива при други заболявания.
Видове
В медицината съществуват класификации на това заболяване. Различават се следните видове бронхиектатични патологии:
• В зависимост от деформацията на органите – вретенообразен, цилиндричен, сакулиран;
• Според условията на образуване – вроден, придобит;
• В зависимост от еволюцията на възпалителното протичане – едно и двустранен;
• Според фазата на протичането – период на обостряне и ремисии;
• В зависимост от клиничната форма – умерена, тежка, изразена и усложнена;
• По състоянието на белодробния паренхим – ателектатични и без ателектаза;
Има множество причини за възникване на това заболяване. Бронхиектатичното неразположение се наблюдава при:
• Бронхиална обструкция – тумор, увеличени лимфни възли;
• Инхалационни увреждания с газове, вредни пари, аспирации на частици храна и кисело стомашно съдържимо;
• Имунологични нарушения – дефицит на комплемента, на имуноглобулини, някои автоимунни заболявания;
• Генетични нарушения – синдром на Картагенер, муковисцидоза, дефицит на алфа1-антитрипсин;
• Други заболявания – синдром на Марфан, ХИВ, употреба на наркотици;
Бронхиектазиите е възможно да се дължат на най-различни условия. Най-разпространени се смятат продължителите или рецидивиращите инфекции.
Още едно условие за бронхоектатичната болест се смята нарушението на бронхиалната проходимост в резултат на отделянето на големи количества слуз, гной, което на свой ред води до възникването на ателектаза.
Симптоми
Както при вродени, така и при придобити бронхоектазии най-често се наблюдават еднакви признаци, които зависят от активността на ендемията, нейното разпространение, изразеност на деструкцията на стените на тръбестите органи и степента на тяхното разширението, а също и продължителността на протичането.
Към тях се отнасят образуването на голямо количество храчки с жълт или зелен цвят, неприятна миризма от устата, кръвохрак, задушаване, повтарящи се бронхо-белодробни инфекции, хрипове при вдишване и издишване.
При силна кашлица могат да се разкъсат и кръвоносни съдове, което води до изхрачване на кръв или до кръвотечения. Възпаленията с гнилостно протичане способстват за отравяне на организма с продукти от техния обмен.
Човек се изтощава, отслабва, развива се обща слабост, телесната температура се задържа по-висока от нормалната, увеличава се количеството храчки, което се отделя.
Диагностика
Състоянието може да се заподозре въз основа на клиничните проявления или наличие на друго заболяване.
Окончателното определяне на диагнозата, а също и за оценка на разпространението и разположението на засегнатите участъци помагат рентгенографията и компютърната томография с висока резолюция.
С цел установяване на първопричината лекарите извършват различни изследвания, включително и установяване на концентрациите на имуноглобулини в кръвта, концентрацията на соли в потта, изследване на слузта и на секретите от носа.
Бронхиектатична болест - лечение
Терапията е насочена към предотвратяване на повторенията и подобряване на здравословното състояние на човека. Пълното излекуване на това състояние е невъзможно. Ако точната причина е известна, то трябва да бъде отстранена.
Основните принципи на терапията при това заболяване са:
• Използване на антибиотици;
• На мощни муколитици и бронхоразширяващи средства;
• Дихателни тренажори и гимнастика;
Ако разпространението на увредените участъци е ограничено, се прибягва до хирургична интервенция, при която увредената тъкан се премахва.
Пациентът с бронхоектазия подлежи на наблюдение. На всеки 1-6 месеца болният трябва да минава на контролни прегледи.
Ако няма възпалително протичане в активния стадий, е необходимо редовно да се прекарва време на чист въздух.
