Вирусът на Джон Кънингам, известен също като JS вирус, е обикновено безвреден за организма.
Открива се в кръвните проби от 70 до 90% от хората в световен мащаб.
Децата, инфектирани с JS вируса често не проявяват никакви симптоми. И се открива в по-късна възраст, без да са се развили усложнения. Обикновено се идентифицира в бъбреците, костния мозък и някои тъкани на тялото.
Според скорошна публикация в списание за Невронаука, вирусът остава в бъбречната тъкан и се екскретира с урината при 40-75% от инфектираните хора на около 30-годишна възраст.
JS вирусът обикновено предизвиква безопасна инфекция. Въпреки това някои хора, които са носители на вируса, са с повишен риск от развитие на потенциално животозастрашаващо състояние, наречено прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия – ПМЛ.
Множествената склероза и JS вирусът
При ПМЛ защитното покритие на нервните клетки се разрушава, причинявайки увреждане на централната нервна система.
Рискът от това живозастрашаващо състояние нараства при имунна супресия, която се наблюдава при ХИВ инфекция или пък прием на препарати за лечение на автоимунни заболявания, каквото е и множествената склероза.
Тогава вирусът на Джон Кънингам може да се реактивира и да причини инфекция.
Реактивацията на този вирус и развитието на нелечимото състояние ПМЛ, може да повлече след себе си развитието на множество усложнения сред които са деменция, слепота, парализа и припадъци.
До 50% от хората с диагноза ПМЛ умират в рамките на първите няколко месеца след поставянето на диагнозата.
Във въпросната публикация в списанието за невронаука се посочва, че това животозастрашаващо състояние има 3 стадия:
1. Първоначално инфектиране с вируса на Джон Кънингам без симптоми;
2. Неактивният вирус присъства в уринарния тракт, костния мозък, сливиците и в белите дробове;
3. Активно разпространение на вируса към мозъка и в централната нервна система;
Защо хората с множествена склероза са с повишен риск от развитие на ПМЛ?
С най-висок риск са:
• Хора, чиято имунна система е отслабена или поради ХИВ, или поради лечение с някои лекарства;
• При автоимунна заболявания като множествена склероза, която се лекува с медикаменти, потискащи имунната система.
Медикаментите, за които се смята, че увеличават риска от развитие на опасното състояние са на първо място кортикостероиди, циклофасфамид, микофенолат мофетил, моноклонални антитела, сред които натализумаб, рутиксимаб и алемтузаб.
При хора с множествена склероза, които приемат моноклонални антитела са с повишен риск, поради вероятност от реактивиране на вируса и впоследствие развитие на ПМЛ.
Изследване, публикувано в рецензирано британско медицинско издания, установява, че нивата на JS вируса в урината, след започване на лечение с лекарството натализумаб, се повишили, като концентрациите на вируса нараснали от 19 до 63% 12 месеца след началото на натализумаб.
След още 6 месеца кръвните проби показали, че вирусът е навлязъл в кръвните клетки на 60% от участниците.
Изследователите също така установили, че имунната реакция на организма към JS вируса се е понижила след 12-месечно лечение с натализумаб.
Също така посочват, че сред доста от участниците с множествена склероза, приемащи лекарството, вирусът вече се е видоизменил така, че да може да предизвика ПМЛ.
Нито един от участниците в изследването, които били 19 на брой,обаче не развил опасното състояние.
Острата инфекция, предизвикана от JS може да предизвика смъртта на клетките. Както бе посочено вирусът разрушава защитното покритие на нервните клетки, като засяга бялото вещество на мозъка.
