Бронхография – това е изследване на бронхиалното дърво, при което в лумена на бронхите се въвежда контрастно вещество и се прави серия от рентгенови снимки. Днес в много клиники са достъпни високоинформативни и добре поносими методи за диагностика като компютърна томография, бронхоскопия и прочие. Това е причината и към рентгеноконтрастно изследване да се прибягва рядко. В здравните заведения, където достъпът до горепосочените изследвания по някаква причина е ограничен, бронхоскопия все още се прилага достатъчно широко.
Нека разгледаме в какви ситуации е необходимо това изследване, при какви категории болни е показно, необходима ли е подготовка за бронхография?
Същност на метода, предимства и недостатъци
Както бе казано по-горе, същността на бронхографията се заключава във въвеждане в лумена на бронхите на контрастно вещество, обикновено съдържащо йод. Впоследствие се правят рентгенови снимки от различна перспектива.
Основното предимство на този метод на диагностика е възможност за изследване на структурата на бронхиалното дърво напълно, дори най-малките бронхи, недостъпни за бронхоскоп.
Бронхографията има и недостатъци:
• Изследването не е приятно за пациента, изисква провеждане на местна или пълна упойка, в зависимост от възрастта и някои други фактори;
• Препарати, използващи се за провеждане на диагностика, по-точно анестетици и контрасти, съдържащи йод, при редица пациенти предизвикват алергия.
• Серията рентгенови снимки оказва значително лъчево натоварване на организма
Това ограничава използването на метода при някои категории пациенти, например, при бременни, а също и прави невъзможно честото провеждане на изследването.
Показания
Обикновено бронхография се назначава при подозрение за заболявания на бронхите или на белите дробове, които не могат да се открият с други по-щадящи методи.
Такива са:
• Симптоми на заболявания на белите дробове – силно изразен задух, голямо количество храчки, отделяне на кръв, причините за които не могат да се установят с други методи за диагностика;
• Подозрение за бронхоектатична болест, при потвърдена диагноза – определяне на показанията за операцията;
• Подозрение за наличие на пороци на развитието на органите на бронхобелодробната система;
• Бързо нарастваща кухина в белите дробове, открита при рентген;
• Подозрение за доброкачествено или злокачествено новообразувание в бронхите или белите дробове, уточняване на неговото разпространение;
• Предстояща операция на белите дробове
Въз основа на данните от бронхографията лекарят ще има ясна представа за структурата на белите дробове на пациента и особеностите на патологичния процес в тях. А това означава по-точно определяне на тактиката на оперативната намеса;
• След операция на белите дробове с цел контрол;
Във всеки конкретен случай необходимостта от бронхография се определя, след като са проведени други методи за диагностика:
1. Рентгенография на белите дробове;
2. Бронхоскопия;
3. Компютърна томография и др.;
Ако данните, получени с помощта на тези методи, дават възможност за потвърждаване на диагнозата, необходимост от бронхография няма. И обратното, ако се отхвърли наличието на патологичен процес, тогава няма смисъл да се търси с помощта на бронхография.
Противопоказания
С усъвършенстването на методиката на бронхография кръгът от противопоказания за нея постепенно се свива. Така този метод на изследване не се провежда при:
• Инфаркт на миокарда, прекаран през последните 6 месеца;
• Инсулт, тежки аритмии;
• Тежка хипертония;
• Изразена стеноза на дихателните пътища;
• Тежко състояние на болния, при което резултатите от бронхографията няма да повлияят на прогнозата;
Това са абсолютни противопоказания, при които този метод на диагностика не се прилага изобщо.
