Какво представлява бруцелозният увеит
Бруцелозен увеит – това е специфичен възпалителен процес, съпровождащ се с увреждане на обвивката на очната ябълка. Това възпаление е обусловено от заразяването на организма с бактерии от рода на бруцелите. Характеризира се с наличието на ярко изразени местни проявления и понякога придобива хронично протичане. Опасността от хроничната форма на бруцелозен увеит се заключава в образуване на грануломатозни огнища, представени от съединителна тъкан, поради което се понижава остротата на зрението. Сред другите възможни усложнения при това заболяване са офталмохипертония, дистрофия на зеницата и катаракта. При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата е възможно отлепване на ретината, което да доведе до значително потискане на зрителната функция.
Разпространение
За първи път възбудителят на бруцелозен увеит е бил описан още през 1886 г. от английски учени. Възпалението на увеалния тракт на фона на бруцелоза се открива при приблизително 26% от болните. Този патологичен процес се среща в абсолютно всички региони, но най-високо е нивото на заболеваемост сред хората, които се занимават със селското стопанство. Приблизително в 74% от случаите болните отбелязват, че има място контакт с животни. Каквато и да е зависимост между възраст и пол не се проследява.
Механизъм на развитие
При бруцелозен увеит могат да се засегнат абсолютно всички структури, влизащи в състава на съдовата обвивка. Но най-често това възпаление все пак се локализира в предните отдели. В случаите когато възпалителната реакция се разпространи към целия увеален тракт, се говори за панувеит. Именно това заболяване е с най-неблагоприятна прогноза.
Водеща роля в развитието на това заболяване се пада на специфични бактерии, които се наричат бруцели. Непосредствено самите те се характеризират с малки размери, липса на подвижност, а също се отнасят и към грамотрицателните микроорганизми. Съществуват няколко вида бруцели, но за човек патогенни се смятат само 3 от тях.
Устойчивостта на тези бактерии в околната среда е достатъчно висока. В сурово месо е възможно да се съхранят до 3 месеца, а във вода – до 2 и повече месеца. Възбудителят може да се инактивира с помощта на кипене.
Симптоми, характерни за бруцелозен увеит
Ако възбудителят се внедрява чрез конюнктивата, специфични симптоми присъстват само от едната страна. След известно време в патологичния процес е възможно да се въвлече и втората очна ябълка. При генерализирана инфекция се засягат едновременно и двете очи.
Първо болният започва да се оплаква от усещане за дискомфорт и болезненост в областта на очната ябълка. След известно време се присъединяват симптоми като зачервяване на очите, повишаване на чувствителността към ярка светлина и обилно сълзене.
Често се наблюдават малки мравки пред очите, замъгляване и т.н. С прогресиране на патологичния процес протича все по-голямо намаляване на остротата на зрението.
Диагностика и лечение на възпалението
Тази болест се открива въз основа на съпътстващата клинична картина в съвкупност с пълно офталмологично изследване. То включва офталмоскопия, биомикроскопия, визиометрия и тонометрия, а също и ултразвуково изследване на очна ябълка.
Откриването на възбудителя е възможно с помощта на бактериална посявка на кръвта, различни серологични изследвания.
Това възпаление се лекува на първо място с антибактериални препарати. Обикновено се назначават тетрациклини или аминогликозид. Често планът за лечение се допълва със сулфаниламиди. Общата продължителност на терапията съставлява не по-малко от 3 седмици. Допълнително се използват нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди.
