Защо крием тъгата зад престорената усмивка или се притесняваме, когато се страхуваме?
Как се появяват чувствата-паразити и как ни вредят?
В детството чувствата ни възникват по естествен начин, но бързо свикваме, че едни чувства се харесват повече на родителите, отколкото други.
И се стараем да демонстрираме тези „добри“ чувства, за да им угодим.
С течение на времето свикваме да реагираме престорено в отношенията си с другите.
Постепенно чувствата-паразити подменят истинските и без да забелязваме, губим контакт със себе си.
Какво е това чувство-паразит?
В природата паразити наричат организмите, които използват чужди ресурси, без да дават нищо в замяна.
Например, кукувицата снася яйца в гнездата на други птици. Излюпилото се пиленце избутва „братята си“ от гнездото и само то получава храна.
Чувството-паразит действа по същия начин – подменя друго, което в някакъв момент е станало нежелано за нас.
Например, детето ви нагрубява, и започвате да му се карате.
Казвате му: „Наказан си, докато не се научиш да уважаваш възрастните“. Гневът в този случай е паразитно чувство.
Чувствате се обидени, изпитвате болка, но сте свикнали да я изразявате под формата на гняв.
Откъде идват тези чувства?
В детството човек се учи да демонстрира определени емоции, за да получава от родителите си внимание и грижа.
В стресови ситуации повтаряме същите модели на поведение, които са ни гарантирали доброто отношение на родителите.
Същевременно истинските чувства и потребности остават неудовлетворени.
Случва се така, че едното чувство-паразит се наслоява върху другото.
Първоначално детето разбира, че страхът не се поощрява от семейството, за сметка на това гневът е позволен.
След това обаче то пораства и осъзнава, че не е желателно да си излива гнева пред други хора, а е най-добре да се въздържа.
Така се научава да скрива яростта си зад престорена усмивка и маска на невъзмутимост.
И какъв е проблемът?
Толкова ли е важно, че дълбоките ни преживявания не съответстват на това, което демонстрираме?
В края на краищата, ситуациите, в които попадаме, може да изискват от нас определено самообладание.
А когато крием собствения си гняв или страха, отстрани изглеждаме като уверени в себе си зрели хора.
Да се върнем към описаната по-горе ситуация: наругавате детето за това, че е проявило грубост спрямо вас.
Реакцията ви постига целта си, скривате своята уязвимост и демонстрирате сила.
Какво обаче ще се случи в перспектива? Детето може да започне да крие недоволството си и да избягва да общува с вас.
Възможно е да започне нарочно да ви нагрубява, за да ви ядоса.
Това означава, че не само не сте постигнали желаното, детето да се държи с уважение към вас, а напротив - задълбочили сте проблема.
За разлика от автентичните чувства, чувствата паразити не спомагат за решаването на проблемите в ежедневието.
Напротив, пращат ви в задънена улица и ви пречат да видите смисъла на това, което се случва.
Ако детето не вижда вашите истински преживявания, ще му бъде трудно да осъзнае последствията от своята постъпка.
В своето желание да го поставите на място, сами се оказвате в ролята на агресор и ще страдате заради това.
Има ли смисъл да се страхуваме от истинските си чувства?
Много хора не се решават на промени, тъй като се страхуват, че няма да могат да се овладяват.
Ако обаче отхвърлим престорените чувства, това означава, че ще спрем да манипулираме другите и да мамим себе си.
