За малките ежедневни решения до важни стъпки, променящи всичко или много, нашият живот се състои от големи и малки избори. Как да не се губим във водовъртежа на откриващите се възможности и ясно да разбираме, че за нас всичко е добре и какво НЕ?
Натурален или плодов? Био- или обичаен? Опаковката е голяма или по-малка? В голяма или по-малка опаковка?
В стъклен съд или в пластмасова чаша?
Невъзможно е да пресметнем количеството въпроси, на които трябва да отговори мозъкът ни, преди ръката ни да се протегне към 4 малки йогуртчета с малина в разноцветна опаковка.
И нито едно изследване засега не установява колко пъти ни предстои да повторим това упражнение, преди да напълним количката.
Но трябва да се замислим за това и става ясно защо понякога ходенето в магазина толкова ни уморява. И защо има дни, когато нямаме сили да решим, с каква блуза да отидем на работа, или да разберем какво искаме на закуска.
Принудени сме всяка минута да вземаме различни решения
Изборът ни започва от обикновената покупка на кисело мляко и се разпространява към толкова важни неща като спътник в живота, професия, зачеване на дете, политически убеждения, ипотечен кредит за покупка на жилище за период от 10-20 години.
Вземаме и други решения не толкова значими, но предизвикващи смътно безпокойство – да си правим ли ваксина срещу грип, да преместим ли детето в друго училище, да сменим ли лекаря, да нарушим ли неписани правила.
Изборът е труден. Ще се опитаме какво все пак е избор и как го правим? А също ще направим няколко стъпки към това да се научим да приемаме осъзнати решения.
Страхуваме се да не загубим всичко
Често се случва там, където един човек вижда избор, друг да не го забелязва. Например, за някой от нас думите на началника – това е, което не се обсъжда и което не допуска собствен избор, от друга позиция.
Други смятат за критерий истинните заповеди, човечност, здрав смисъл, и тогава възможни варианти. Така че избор има и там, където не го виждаме – не можем или не искаме.
Изборът се състои в това, което реално правим. Всичко изглежда, че още избираме, че сме на прага, а всъщност вече сме го направили и живеем.
Когато решението е взето, идва момент на неопределеност – от няколко варианта е останал само един. Понякога можем да го надиграем без особени последствия, но най-често не трябва.
В този случай към избор се отнасяме по-сериозно и избираме по-точно, за разлика от ситуациите, когато решението е необходимо. Именно този неизбежен момент на загуба и става причина за мъчения.
Заради тях често възприемаме необходимостта да решаваме като тягостно бреме. С всички сили се опитваме да избегнем избора или поне да го отложим.
Кой избира всъщност?
Въпросът не е празен. Често го прави съвсем не този, който поема последствията. Например, родителите от най-добри подбуди правят това за детето, загриженият мъж за жената, вождът – за народа.
Когато вместо нас вече са решили, често възприемаме това с благодарност. И все пак най-лошата услуга. И все пак най-лошата услуга, която можем да направим за ближния, това да му отнемем възможността да избира какво да прави с живота си.
