Малко хора ходят на лекар просто от интерес или любопитство, обикновено посещението при лекар е продиктувано от някакъв реален проблем.
Някои от тях, например, травми, кашлица или хрема, се възприемат като обикновено заболяване, но отделни проблеми са причина за сериозен дискомфорт, поради тяхната пикантност.
Не за всяко заболяване човек може да говори леко и непринудено с другите, поради тази причина понякога посещението на близката поликлиника е истинско изпитание.
Какви въпроси е срамно да задаваме на лекар? Как този проблем се възприема от пациента и от самия лекар.
Имам подозрение за венерическо заболяване
Венерическите болести са винаги нещо неприятно и неудобно. Често те са пряко доказателство за съпружеска невярност, пренебрегване на предпазни средства.
Далеч не всеки мъж или жена могат да приемат или да простят тази постъпка на половинката, поради тази причина често се отлага посещението при лекар-венеролог.
Но това трябва да се направи колкото се може по-скоро, тъй като липсата на лечение излага на риск здравето не само на самия болен, но и на цялото му семейство.
Например, гонорея или сифилис могат да се предават не само по полов път, но и по битов, в резултат с тях могат да се заразят, дори и децата.
Лекарят няма да ви чете морал и да ви призовава към съвест. Неговата задача е колкото се може по-скоро да излекува своя пациент.
Работи с такива болни ежедневно и възприема това единствено от професионална гледна точка.
Имам проблеми с потенцията
Проблеми с потенцията могат да възникнат при всеки мъж, никой не е застрахован от тях. Представителите на силния пол обикновено много болезнено възприемат засечките в интимния живот, за тях те са проявление на слабост.
Но често до тази ситуация води конкретно заболяване, което е необходимо колкото се може по-бързо да се излекува.
Причините за еректилна дисфункция са множество, сред тях са възпалителни заболявания, аденом на простатата, сърдечно-съдови заболявания и нервно-психически нарушения.
Във всеки случай при нарушение на потенцията трябва да се посещава уролог, да се правят прегледи, изследвания.
Лекарят няма да се присмива или утешава болния, това е само симптом на заболяване, изискващо внимание.
Изпускам се
Проведените изследвания показват доста неблагоприятни резултати – от момента, в който се появяват симптоми на уринарна инконтиненция, до първия преглед минават средно по 5 години.
През цялото това време болният търпи дискомфорт, свързан с това състояние, ограничава се във физическите натоварвания, лишава се от радостта да спортува, често страда и неговият интимен живот.
Почти 90% от болните с уринарна инконтиненция – това са жени над 40 години. Но тежко раждане понякога става причина и за това състояние при съвсем млади дами.
Днес има разнообразни методи за борба с уринарната инконтиненция – различни техники за гимнастика на тазовите мускули, лекарствени средства и различни видове операции. Понякога проблемът се разрешава за 2-3 дни.
Уролозите се отнасят към изпускането много сериозно, и за тях разрешаването на този проблем е единствено професионална задача.
Не трябва да се срамуваме от лекарите!
Разбира се, лекарят също е човек, който има своите лични емоции.
Но истинският професионалист не възприема пациентът като реален човек, и строго пази лекарска тайна. За него болният е сложен механизъм, който трябва да върне към норма.
