Възможно е те да повлияят на съществуващата у детето генетична предразположеност.

Как да не превърнем детето в психопат

Да започнем с това, че психопатията се отнася към личностните разстройства, които в повечето случаи са наследствени.

Психическото разстройство при болните от психопатия се наблюдава през целия живот.

Важно – основни признаци за наличие на психопатия са постоянни нарушения в характера и в поведението на човека, които така или иначе водят до влошаване на неговата адаптация в обществото.

Също риск детето да стане психопат съществува, ако бременността на майката е протекла трудно, раждането е било усложнено, в ранна възраст детето е прекарало сериозни заболявания.

И разбира се, не може да не повлияе на генетичната предразположеност и атмосферата, която е в семейството.

Преживяното насилие – физическо, психологическо или сексуално – това е още един фактор, който еднозначно способства за отключване на механизма на психопатията.

Какви грешки в поведението и във възпитанието могат да предизвикат развитие на психическо разстройство у детето? На какво трябва да се обърне внимание, за да се потърси навреме помощ от специалист?

Грешка №1 – разнопосочни родителски послания

Многократно е коментирано, че при възпитание на детето родителите е много важно да са единни. Важно е да се подкрепят един друг, да се допълват взаимно, да действат в унисон, а не да съперничат помежду си.

Да не действат на принципа на добрия и на лошия полицай, когато единият разрешава нещо, а другият забранява, или изобщо да си измива ръцете.

Ако родителят каже НЕ, то трябва да е НЕ, а не да казва ДА след 5 минути детска истерия или защото е премислил.

Зрялата и осъзната позиция по отношение на възпитанието на собственото дете не само помага за изграждане на хармонични отношения, но и позволява създаването около него на атмосфера на безопасност. Когато то знае какво не може и какво е допустимо да прави, животът му става много по-лесен, отколкото постоянно да се адаптира спрямо моментните желания и изискванията на възрастните.

Колкото по-лесен и понятен е животът, толкова детето е по-спокойно, тъй като познава ясните граници и подсъзнателно разбира, че неговият живот е регламентиран.

Грешка №2 – невнимателност към собственото дете

Днес светът е погълнат от онлайн пространството и родителите невинаги имат време, което могат да отделят на детето.

Много по-лесно е да му дадат в ръцете смартфон или таблет, за да го нахранят, да освободят време за себе си, вместо да се заемат със своите непосредствени родителски задължения, да си играят с него, да разговарят, и по време на този процес да наблюдават развитието му.

Днес децата постоянно са заети с нещо, а ако не са, то от самото им детство ги учат как точно да си убиват времето като стоят в интернет.

А всяко дете има преди всичко нужда от внимание на родителите.

Грешка №3 – игнориране на очевидни неща

В детска възраст симптомите на психопатия са приблизително същите както и в зряла.

Към тях могат да се отнесат:

  • Нежелание за общуване или неумение за изграждане на отношения с връстниците;
  • Липсва на чувство за вина при сторено нещо лошо, когато го ругаете, а на него му е все едно.
  • Игнориране на чувствата на околните;
  • Невъзприемчивост към наказания;
  • Проявление на жестокост по отношение на животните;
  • Склонност към манипулиране на околните, включително и на родителите.
  • Липса на страх;
  • Харесва много, когато го хвалят.

Необходимо е да се обръща внимание на поведението на детето, на неговото умение/неумение да изгражда приятелства, на наличието и отсъствието на приятели у него.

Всякакви кардинални изменения в поведението на детето не трябва да се прехвърлят на кризата на възрастта и да се смята, че ще ги израсне.

Според изследванията, от психопатии в различна степен страдат повече от 10% от хората. И психическите разстройства, попадащи в категорията психопатия, могат да са в най-различни форми.

Факторите, които водят до развитие на психопатия, както посочихме, са генетично обусловени. Ако в рода има страдащи в една или в друга степен от психопатия роднини, то шансовете детето да унаследи това разстройство определено нарастват.

Още повече, че поведението на психопата в семейството, ако има такъв, и той е бащата или майката, детето, растящо в подобни условия.