Свикнали сме да мислим, че щастливата жена – това е жена, която се е омъжила за своята най-голяма любов, родила желаните деца, а след години дундурка собствени внуци.
Може ли щастието да изглежда по друг начин? Героинята на тази история – рускинята Лидия е на 77 години.
Тя никога не е била омъжена, няма деца, нейният живот не може да се нарече празен или нещастен.
Да живееш – означава да направиш художествено произведение от самия себе си. На този принцип днес живеят много хора и са щастливи. А само преди 50 години заради подобен начин на живот са уволнявали от работа.
Лидия Петровна се ражда година преди Втората световна война и изобщо не помни своя баща.
Той отива на фронта през 1941 г. и бил убит 3 години преди края на войната. Няколко години след края на войната майката на Лидия се жени повторно.
Скоро ѝ се ражда втора дъщеря, веднага след нея трета, а след това и двама сина
Цялата отговорност за дома и помощта за децата ляга върху най-голямата сестра. Родителите настоявали тя да напусне училище след 6-ти клас.
Пастрокът ѝ бил властен човек. Колкото силно обичал собствените си деца, толкова ненавиждал доведената си дъщеря. Не се опитвал и да я превъзпитава, просто я биел и заключвал за една нощ в мазето.
На 16 години тя се мести от алтайското село, където отраснала, в Новосибирск. Дали ѝ едно одеяло, възглавница и наставление – повече никога да не се връща.
Имала билет в една посока и адрес на сестрата на майка ѝ, при която можело да отседне
Посрещат я добре, 6 месеца се занимавала у дома с учебниците на братовчедите и постъпва в техникум, където била само сред момчетата, имало само още едно момиче.
Можете да си представите колко женихи може да има висока блондинка, която може да пече пай и селски хляб.
Женихите били не само сред студентите. Благодарение на един от преподавателите Лидия постъпва в университет.
След университета започва работа в заводите, и след един след друг в града започнали да идват по-малките братя и сестри, надявайки се на помощ.
Лидия се опитвала да прави кариера и да помага на всички.
Един от братята си устройва в училище, настанила го в общинското жилище, с което преподавател от техникума я уредил.
Тогава нямала време да мисли за сватби и деца.
В операта Лидия попада случайно – освобождава се място на секретар, и един от нейните покровители я урежда на това място. Тогава започна нов живот за нея.
До преди това виждало само едната му страна – тежка работа, безсънни нощи, а там – изкуство, красота, музика, известни хора.
Тя се занимавала с организацията на битовите въпроси на гастрольорите, посрещала ги на летището, поръчвала им вечери в ресторантите. С колко известни хора тогава се запознава.
До излизане в пенсия тя 30 години работи в оперния театър и балета.
Всяко лято си правела екскурзии до Сочи, а през зимата на балнеосанаториум. Много приятели, интересни места, впечатления.
Защо не се омъжва? И за какво?
Спомня си колко тежко било на нейната майка с 5 деца и с мъж-тиранин. И как се криела зад печката да гледа снимките на татко си, гледала и плачела, докато пастрокът ѝ не я вижда и след това изгаря кутията със снимки.
