Проучване във 2-ра фаза показва, че при някои пациенти с начална фаза на Алцхаймер, които били подложени на дълбока мозъчна стимулация – ДМС, било наблюдавано нарастване на глюкозния метаболизъм в мозъка, а други имало забавяне на когнитивния упадък.
Тези положителни ефекти били наблюдавани само при хора на 65 и повече години, но не и при по-млади.
Въпреки това резултатите се определят като окуражаващи.
Тези открития показват, че учените правилно са се насочили към проучването на ДМС като метод за лечението на болестта на Алцхаймер.
При това заболяване някои зони на мозъка са изцяло изключени и вече не метаболизират глюкозата до нормални нива, и надеждите са, че чрез стимулиране на определени мозъчни вериги, които участват в процеса на обмяна на глюкозата в мозъка, ще стане възможно възстановяване на функцията, което пък от своя страна ще доведе до подобрение при проявленията на признаците и симптомите на Алцхаймер.
Възрастта ли е прогностичният критерий за реакция?
Д-р Андрес Лозано, професор и председател на Катедрата по неврохирургия, в Университета на Торонто, Канада, провели изследването в първа фаза, като в него участвали 6-ма пациенти с болестта на Алцхаймер.
В това проучване, при някои от тях, които получавали постоянна ДМС, представляваща голям сноп влакна в една верига на паметта в мозъка, имало увеличение на хипокампния обем след 1 година.
Текущата фаза на 2-ри етап на проучването включва 42 пациенти на възраст от 45 до 85 години. 12 били под 65-годишна възраст, 30 били на или над тази възраст.
Участниците имали лека деменция съгласно глобалният индекс на това заболяване 0.5 или 1 по скалата на индекса, а съгласно индекса на болестта на Алцхаймер – в диапазона между 12 и 24 по скалата на въпросния индекс.
Всички пациентиприемали стабилни дози донепезил, галантамин или ривастигмин най-малко 2 месеца преди началото на изследването.
На пациентите били имплантирани електроди, насочени към форникса, като били разпределени в 2 групи, едната контролна, при която стимулацията била плацебо, а на участниците била провеждана действително ДМС, като наблюденията продължили 12 месеца.
След изтичане на периода на проследяване, електродите били включени за всички пациенти.
В допълнение към оценката за безопасността на дълбоката мозъчна стимулация, изследователите измерили и промените в когнитивните функции с помощта на когнитивната субскала на Алцхаймер и по скалата на клиничната деменция.
Промените в метаболизма на глюкозата в мозъка били оценени с [18F]-2-деокси-2-флуоро-D-глюкоза позитронна емисионна томография - (FDG-PET).
Като цяло, за 12 месеца, не била наблюдавана значителна разлика между участниците, които получили стимулация и при тези, при които било приложено плацебо.
И при 2-те групи промените в оценките по 2-те скали са сходни, което показва сравними спадове.
Същият резултат се наблюдава и във втората част на изследването, в която всички участници били подложени на ДМС.
Въпреки това в анализа впоследствие на резултатите на подгрупите, при по-възрастните – на 65 и над тази възраст, на които била приложена ДМС, се установило по-малко понижение на двата индекса, определящи нивата на когнитивния упадък в резултат на въздействието на Алцхаймера и свързаната с него деменция.
Разликата във влошаването на резултатите от когнитивните тестове при участниците, на които била приложена ДМС в сравнение с тези, които получили само плацебо, била 4.5+2.0 пункта 9 месеца след началото на ДМС и 4.1+2.6 12 месеца след старта на изследването.
