Това е, когато желанието да помагаме и да бъдем необходими се превръща в болест.
Какво е това делегиран синдром на Мюнхаузен
Има хора, които постоянно лъжат за своето здраве и симулират симптоми на заболявания, за да получат съчувствие, внимание и грижа за околната среда. Подобно поведение се смята за психично разстройство – синдром на Мюнхаузен.
Понякога обаче те стигат по-далеч. Те не „боледуват” сами. Измислят болести за близките – за дете, за възрастни родители, други хора, които поради някакви обстоятелства полагат грижи за тях.
И с цялата искреност и с ентусиазъм се хвърлят да помагат. Така се проявява делегиран, тоест прехвърлян на някого другиго, синдром на Мюнхаузен.
Повечето случаи на това разстройство се регистрира при жени. Жертви обикновено са деца под 6 години – тези, които не са способни самостоятелно да общуват с лекари и да говорят за своето здравословно състояние.
Когато се грижи за дете, което е „тежко болно”, преувеличавайки измислени симптоми, оплаквайки се от трудностите, такъв човек постига едновременно няколко неща.
Първо, чувства се необходим, тъй като без него детето или безпомощния роднина няма да оцелее.
Второ, получава внимание и състрадание от околните – приятели, съседи, лекари. Трето, получава признание, за самоотвержената майка всички ще говорят, ще ѝ се възхищават.
Впрочем, най-често човек с този синдром не осъзнава, че действа заради постигане на лична изгода. Тези хора обикновено искрено обичат тези, за които се грижат, притесняват се за тях.
Действително те вярват, че детето, или другият близък, е болен, а лекарите просто не забелязват неговите заболявания.
Затова си измислят, а понякога и съзнателно предизвикват у този, за когото се грижат симптоми, като например, впръскват в гърлото дразнещо вещество, за да подминат лекарите „усложнения” случай.
Как се разпознава делегираният синдром на Мюнхаузен
Обикновеният синдром на Мюнхаузен, както и неговата делегирана версия не е лесно да се разпознаят. Характеризира се с твърде много лъжи, които изглеждат като истина, тъй като човекът, който ги казва наистина вярва в това, което твърди.
Някои общи признаци все пак позволяват да се предположи, че майката и привидно болното ѝ дете са с делегиран синдром на Мюнхаузен. Ето и кои са те:
- Майката изглежда твърде загрижена и изключително обезпокоена за състоянието на своето дете;
- Много е дружелюбна и често посещава лекари, на които обяснява какви са симптомите на заболяванията на детето, което смята за болно, макар и всъщност да е здраво.
- Майката е вманиачена на тема медицина, отлично се ориентира в названията на препарати и диагнози.
- Детето често, до няколко пъти годишно влиза в болница. Хоспитализацията се предшества от странна съвкупност от симптоми, които не могат да бъдат отнесени към някакво конкретно заболяване.
- Твърдяното от майката състояние и симптомите на детето не отговарят на резултатите от изследванията.
- Веднага щом детето влезе в болница състоянието му бързо се подобрява, странното заболяване изчезва.
- Симптомите започват отново да се проявяват, когато малкият пациент се върне у дома.
- Майката подозира, че изследванията са объркани или пробите се подменят.
- Нормалните резултати не успокояват майката, тя иска да се направят нови изследвания. И изглежда наистина удовлетворена, когато състоянието на детето се влоши, тъй като вече е подозирала.
- С лечението се занимава само единият родител. Другият, както и останалите членове на семейството не вземат никакво участие в това.
- Има подозрения, например, записи или думи на други болни, че майката извършва действия, които могат да навредят на детето в опит симптомите му да се влошат.
3-4 симптома от гореизброените са достатъчни, за да обърне семейството внимание на взаимоотношенията между майката и детето. Ако са повече, то диагнозата става изключително вероятна.
Какво може да се направи при подозрение за синдрома
Това е психическо разстройство – от тези, които представляват опасност за живота, за този на подопечния, разбира се.
В опит да докаже, че детето е наистина болно майката може да поиска да му бъдат направени болезнени изследвания и медицински манипулации.
Нивото на смъртността на деца – жертви на синдром на Мюнхаузен достига 10%.
Първото, което правят лекарите при подозрение за делегиран синдром на Мюнхаузен, е да осигурят безопасността на жертвата. Това се реализира по различни начини. Например, лекарите ограничават престоя на майката в болницата с детето.
Търсят другия родител, обръщат се за помощ към другите членове на семейството с настояване те да сменят майката в грижите за детето.
Що се отнася до майката или настойника, при което е заподозряно психическото разстройство, на тях също им трябва лечение. Но оказването на помощ понякога е по-трудно, отколкото откриването на синдрома. Причината е, че те отказват да признаят проблема.
