Делир синдром или по-популярен като делириум представлява ментално състояние, което се определя от психиатрите като синдром, характеризиращо се с сериозно смущение в умствените способности на човека, което води до намаляване на степента на осъзнаване на околната среда и объркване.
Началото му е внезапно, често се проявява в рамките на няколко часа или няколко дни и може да бъде нещо страшно, както за този, които го преживява, така и за тези, които са около него.
Менталното състояние често се дължи на клиничните изяви на тежко протичащо или хронично заболяване, инвазивно лечение, голяма хирургична интервенция, инфекция, употреба на силни медикаменти или злоупотреба с алкохол.
Симптомите на синдрома обикновено са много сходни с тези на деменцията и затова е много важно за поставянето на точната диагноза да бъде взето мнението и на член от семейството или на друг близък човек.
Какви са симптомите?
Признаците и симптомите се проявяват в рамките на кратък период от време, от няколко часа до няколко дни.
Те често се характеризират със спадове и пикове в рамките на деня, така че е възможно в определен момент засегнатият да не проявява никакви симптоми.
Занижената степен на осъзнаване на околната среда може да доведе до:
• Неспособност за фокусиране върху едно определено нещо и честа смяна на дейностите, които се извършват;
• Лесно разсейване от маловажни неща;
• При водене на разговор засегнатият не отговаря на въпроси си, а силно съсредоточава вниманието си върху една идея, като отстрани изглежда вманиачено;
• Скитане в търсене на помощ;
• Развитие на апатия, физическата и умствената активност са слаби или почти отсъстват, реакцията на дразненията от околната среда е вяла;
Отслабване на умствените способности – когнитивни нарушения, което може да изглежда като:
• Отслабване на паметта, особено на краткосрочната;
• Дезориентация – загуба на представа за пространствено или времево положение;
• Затруднено говорене или изговаряне неколкократно на едни и същи думи;
• Речта трудно се разбира от околните;
• Писането и четенето се превръщат в сериозна трудност за засегнатите;
Промени в поведението
• Засегнатите виждат неща, които не съществуват – халюцинации;
• Безпокойство, тревожност, раздразнителност или агресивно поведение;
• Крайни емоции като страх, тревожност, гняв или депресия;
Какви са причините?
Менталното състояние се случва, когато нормалното изпращане и получаване на нервни сигнали до и от мозъка се наруши. Това най-вероятно се причинява от комбинация от фактори, които правят мозъка уязвим и предизвикват увреждане на неговата функция.
Всяко състояние или заболяване, което налага хоспитализация, особено в интензивно отделение, увеличава риска от делир. Най-честите причини са дехидратация, инфекции като възпаления на пикочните пътища, кожата, корема и пневмония.
Примери за други състояния, които увеличават риск от делир са:
• Деменция;
• Напреднала възраст;
• Треска и остро, протичаща инфекция особено при деца;
• Предишни пристъпи на синдрома;
• Зрителни или слухови увреждания;
• Лошо хранене или обезводняване;
• Тежко, хронично или терминално заболяване;
• Множество медицински проблеми или нужда от извършване на множество процедури;
• Терапия с прилагането на множество медикаменти;
• Злоупотреба с алкохол или наркотици;
Лечение на делириум
Първата цел на лечението е да бъдат предотвратени евентуално основни причини за менталното състояние и неговите тригери – например спиране приема на даден медикамент или лечение на инфекцията.
Впоследствие терапията се съсредоточава върху създаването на подходяща обстановка за излекуване на тялото и за успокояване на мозъка.