Повечето от нас си представят депресираните като вечно страдащи и неспособни да се радват на живота си хора. Но при депресия човек може да изглежда за околните напълно нормален и дори щастлив. Може да има работа, семейство, дом – и никакви особени причини за тъга и печал.
Този човек може да поддържа приятен разговор, да се усмихва и да се шегува, да води активен социален живот – тази форма на депресия неслучайно е получила название „усмихваща се”, а официално – „атипична”.
Най-голяма опасност е в това, че дори самият болен може да не повярва, че има проблем. Но все пак тази форма на депресия постепенно разрушава неговата психика и личността, като може да доведе до неблагоприятни последствия.
Какво е това „депресия с усмивка”, как се открива
Атипична депресия като психично разстройство
За първи път за атипичната депресия лекарите-психиатри започват да говорят през 1959 г., а през 1994 г. терминът официално навлиза в клиничната психиатрия.
Терминът „атипичен” обикновено се свързва с нещо рядко, изключително необичайно. Но не и в този случай. Тази форма на болестта е по-разпространена сред хора, които са на амбулаторно лечение.
Всеки 10-ти човек страда от депресия, като при жените се среща 4 пъти по-често, в сравнение с мъжете.
Интересен момент: атипичната депресия най-често се проявява още в млада възраст. Затова, например, първите депресивни симптоми при тийнейджъри или младежи около 20 години се проявяват именно атипично.
Разлики между усмихваща депресия и другите форми на състоянието
Съгласно „Диагностичното и статистическото ръководство по психически разстройства” /DSM/, за атипична депресия се говори при наличие на следните симптоми:
- Реактивност на настроението /14,7% от случаите/, в отговор на позитивни събития настроението рязко се влошава.
- Два или повече симптома, които продължават не по-малко от 2 седмици– повишен апетит, усещане за оловна тежест в ръцете и краката.
- Симптомите не отговарят на проявленията на меланхолична или кататонична депресия.
Двата основни симптома на усмихващата се депресия. Това са силни колебания на настроението при позитивни промени в живота.
Не става въпрос, дори за дреболии като получен СМС с благодарност, похвала в работата или положителен отзив в социалните мрежи.
За няколко минути такъв човек се чувства отлично, преди отново да се завърне към дълбоко усещане за униние.
И вторият важен момент – такива хора са много раними и чувствителни към критика или реакции на тяхното отхвърляне.
Разлики между атипична и меланхолична депресия
При атипична депресия настроението се подобрява в отговор на положително събитие, а при меланхолична остава потиснато, дори и да се случи нещо хубаво.
Усмихващата се депресия води до подобряване на апетита и дори за наддаване на тегло, а депресивните меланхолици, напротив, свалят килограми, стигат до анорексия.
При тази форма на депресия на човек му се приспива през деня, а при меланхолична, напротив, количеството сън намалява, характерни са ранни събуждания.
Проблемите с откриването на усмихващата се депресия
Психиатрите подчертават, че е много важно правилно да се постави диагнозата атипична депресия, защото тази форма на болестта се отличава от другите не само по своите проявления, но и също и по реакцията на лечението.
При атипична депресия човек често изпитва вина за своето настроение и неспособност спокойно да се отнасят към живота както и повечето други хора.
При разговор с лекар впоследствие те обясняват, че не виждат причини за тъга и се срамуват от проявленията на своите атипични чувства.
Сред грешките при диагностика, че оловният паралич може да бъде приет за проявление на хронична умора.
Общата симптоматика може да стане причина за неправилно поставяне на диагноза невроза. В резултат е възможно спиране на антидепресанти, но именно те са необходими за лечение на тази форма на депресия.
Методи на лечение за диагностика
От проблемите с поставянето на диагноза произтича и проблемът с усмихваща се депресия. Не всички групи антидепресанти са еднакво ефективни.
Например, инхибиторите на моноаминоксидаза са признати за най-ефективни при тази форма на депресия, в сравнение с трицикличните антидепресанти.