Двама учени излязоха с нова депресираща хипотеза, с която се опитват да обяснят защо е толкова трудно ракът да бъде спрян.
Може, предполагат те, злокачествените патологии не са насочени срещу нас самите. А може би болестта е един еволюционен метод за проверка, който спира предаването на дефектна ДНК в следващото поколение.
Но трябва да е ясно, че това е само една хипотеза. Тя не е била тествана експериментално и по-важното, че никой не може да предположи, че някой трябва да умре от рак.
В действителност, е точно обратното – учените отбелязват, че тази хипотеза може да помогне за по-добро разбиране на самото заболяване, и да се разработят по-ефективни стратегии за лечение, като имунотерапия, дори ако излекуването може и да не е възможно.
Нека обаче се върнем малко назад и се опитаме да отговорим на въпроса защо нашите собствени тела се опитват да ни убият? Идеята на хипотезата се основава на факта, че в здравото тяло има цял набор от предпазни механизми или ако могат да бъдат така наречени – контролни пунктове, които възпират ДНК мутациите, които могат да се разпространят към нови клетки.
Един от най-важните контролни пунктове е апоптозата или програмираната клетъчна смърт.
Всеки път, когато ДНК се повреди и не може да бъде възстановена, в клетките се развива процес на апоптоза, и се абсорбират бързо от имунната система, като проблемът ефективно се поглъща.
Но новата хипотеза предполага, че когато апоптозата и другите предпазни механизми не сработят, развитието на злокачествен процес просто може да бъде крайният контролно-пропускателен пункт, чрез който тялото се отървава от анормалните клетки, преди да проникнат в нашето ДНК, и убивайки ни, се премахва увреденият ни генетичен материал от генофонда.
Делящите клетки трябва да преминат най-малко четири контролно-пропускателни пункта от решаващо значение по време на различните фази на клетъчния цикъл, пишат учените в статията в списание за биотехнологии и биотехнологична техника.
Повечето от тези 4 етапа, като апоптозата, са проверка за наличие на увреждане на ДНК, но понякога се случва и пропускане, което да доведе до неконтролиран растеж на клетките, като в крайна сметка се развива рак.
Тези ДНК мутации могат да се предадат в поколенията, ако техният преносител не бъде убит от развилото се онкологично заболяване.
Това звучи като брутален научнофантастичен сюжет, но авторите на статията – двама български учени Румяна Петкова и Стоян Чакъров от Научно-технично обслужване и Софийския университет, защитават идеята си като обясняват, че старостта е почти аналогичен механизъм.
Все пак, на планетата нямаше изобщо да е възможно да се съществува нормално, ако всички живееха вечно.
Ракът изглежда е ключов механизъм на еволюцията, подобно на поправянето на ДНК и апоптозата, които защитават живота на Земята, какъвто го познаваме – един вид върховен пропускателен пункт, за да се гарантира смяната на поколенията и еволюцията на планетата.
Двамата български учени предполагат, че е малко вероятно да съществува универсален и радикален лек за рака, и вместо да го търсим по-добре да се съсредоточим върху намирането на начини за подобряване на качеството на живота на хората със заболяването.
Въпреки успехите на съвременната медицина, рядко се постига пълно излекуване на онкологичните патологии, пишат още авторите.
Независимо от това лекарствата днес или в близко бъдеще имат достатъчно потенциал да забавят прогресията на патологията.
