Дерматофитията представлява инфекциозно заболяване, което се предизвиква от дерматофити.
Вниманието, което се обръща на този проблем към настоящия момент се обяснява от прекомерното разпространение на инфекцията и съществуващите проблеми с диагностиката и лечението на заболяването.
Какви са причините?
Дерматофитите се наричат плесенните гъбички – аскомицети от семейство Arthodermataceae, отнасящи към 3 рода - Epidermophyton, Microsporum и Trichophyton. Известни са 43 вида дерматофити, от 30 са причинители на дерматофития.
Основните причинители на този вид микоза са по реда на тяхното разпространение е T. rubrum, T. mentagrophytes, M. canis.
Дерматофитите се определят като геофилни, зоофилни или антропофилни в зависимост от тяхната обичайна среда на обитаване – почвата, организма на животните или на човека.
Представители на всички тези 3 групи могат да причинят заболявания при човека, но техните различни природни резервоари определят епидемиологичните особености – източник на патогена, разпространеност и географски особеност на ареалите.
Въпреки че много геофилни дерматофити могат да предизвикат инфекция и при животните, и при хората, най-обичайната естествена среда на обитаване на този вид гъбички е почвата.
Представителите на зоофилната и антропофилната група се смята, че са произлезли от населяващите почвата сапрофити, тъй като са способни да разрушават кератина.
Зоофилните организми спорадично могат да се предават на хора, ако имат афинитет към кератина на човека. Предаването се осъществява при непосредствен контакт с инфектирани животни или чрез контакт с предмети, които са попаднали частици от кожата и космите на тези животни.
Често инфекциите възникват в селските райони, но към настоящия момент е особено голяма ролята на домашните животни, особено при инфекция с M. Canis.
Много от представителите на зоофилната група са с наименования в съответствие с тези на техните гостоприемници.
Общата епидемиологична характеристика на зоонозните и антропонозните дерматофитии е високата им контагитозност. Дерматофитията е може би единствената заразна инфекция сред всички микози, които могат да засегнат човека.
Характерът на инфекцията, предизвикана от антропофилните дерматофити е обикновено епидемичен. Основният прираст на заболеваемостта се обезпечава от антропофилните видове.
Към настоящия момент антропофилните дерматофити могат да бъдат открити при 20% от населението, а предизвиканите от тях инфекции са най-разпространените микози. Според проучване, направено от екипа на Lechenie.bg, се наблюдава нарастване на заболеваемостта от дерматофития.
Какви са симптомите?
В основата на чуждестранната класификация на микозите, възприета и от Световната здравна организация в Международната класификация на болестите /МКБ-10/, е принципът на локализация.
Тази класификация е удобна от практическа гледна точка, въпреки че не отчита етиологичните особености на дерматофитията в някои локализации.
Същевременно етиологичните варианти определят епидемиологичните характеристики и необходимостта от съответстващи мероприятия, както и особеностите на лабораторната диагностика и лечение.
В частност, представителите на род Microsporum и Trichophyton са с нееднаква чувствителност към някои противогъбични препарати.
Лечение на дерматофития
За третиране на този вид микоза могат да бъдат използвани всички системни противогъбични средства за орален прием и практически всички локални местни антимикотици и антисептици.
От системните препарати действат само на дерматофитите или са разрешени за употреба само при този вид микоза са гризеофулвин и тербинафин.
Препаратите с най-широк спектър на действие се отнасят към класа на азолите – имидазоли като кетоконазол, триазол – флуконазол, итракозол.
Списъкът на локалните на локалните антимикотици наброява десетки различни съединения и лекарствени форми и постоянно се увеличава.
