ᐉ Странните навици на детето

От първата усмивка до първите опити за прохождане родителите с гордост наблюдават, как тяхната рожба преодолява един след друг етапите на своето развитие и това много ги радва.

Но към 3-тата година детето се превръща в създание, което e способно да гризе камъни и да събира мръсотията от земята и да си я слага в устата.

И да се удря главата в стената или да се пипа по интимните части на обществени места.

Естествено родителите се притесняват – дали тези навици са нормална част от развитието или са повод за безпокойство?

В повечето случаи тези и други проявления са начин за малчуганите сами да изследват света, да се успокояват и да се опитват да контролират ситуацията.

Родителите трябва да знаят защо тези навици се появяват, когато отшумяват и в кои ситуации са част от комплекс симптоми, сигнализиращ за нарушения в развитието на детето.

Как децата сами се успокояват?

Често явление е детето да се опитва да се успокои по необичайни за възрастните начини.

Нестандартните прийоми за самоуспокоение са лапането на пръста – един или два, гризане на нокти, слагане в устата на част от дрехите, като например връзки, играчки и прочие предмети, на които мястото не им е в устата.

Палецът в устата изглежда мило и хармонично в бебешкия период, но губи своето очарование, когато детето порасне.

И колкото по-голямо става детето, толкова повече претенции може да има детският зъболекар, заради деформация на зъбите.

Най-често предизвикани от смученето на пръста или други предмети.

Освен пръсти и чисти предмети от бита, на възраст от 12 до 24 часа месеца в устата на детето също често попадат, изгризани от килима конци, парчета от керемиди, храна от домашни животни.

И още напълно негодни за устата вещи. Това, колкото и да е странно, е нормално явление, макар и попадането на мръсотия в устата да трябва да се избягва.

Децата, въпреки че са доста придирчиви що се отнася за храненето, слагат в устата всичко около себе си.

Още един от методите, които децата използват при скука умора или лошо настроение е люлеене на тялото.

Ритмичните движения напред назад помагат за отпускане и за пренасочване на вниманието.

Напомнят подсъзнателно на детето за майчината утроба, люлеенето в ръце или на креватчето в бебешка възраст.

Това е нормален и напълно приемлив начин за освобождаване на напрежението. Понякога обаче се допълва или трансформира в блъскане на главата в стената, въргаляне по пода или в кревата.

На родителите им е трудно да наблюдават тези действия безучастно, въпреки че няма случаи, когато децата да си нанасят вреда.

Все пак се притесняват от травми и слагат мека обвивка на леглото или слагат дебел килим на пода, което е напълно разумно.

Обикновено ситуативните проявления на тези методи за самоуспокоение отшумяват не по-рано от 3-годишна възраст.