До неотдавна рак при дете звучеше като присъда. Лечението не помагаше, и малките пациенти умираха.
Днес 4 от 5 деца и тийнейджъри в резултат на терапия преминават към продължителна ремисия и живеят дълги години. Но с подобряване на резултатите от преживяемостта се повдигат нови въпроси – лечението не само помага, но и вреди.
Да, смъртните случаи стават все по-малко, но на организма противотуморната терапия нанася значителна вреда. Лекарите изучават последствията и търсят възможности за подобряване здравето на децата.
Какви дългосрочни последствия предизвиква антираковата терапия, и какви препарати и упражнения предлагат учените?
Свободни и здрави, но не съвсем
Първите изследвания започват преди повече от 3 десетилетия в САЩ. Лекар-кардиолог Стивън Липшулц от детската болница на Бостън обръща внимание на все по-нарастващото количество „необичайни пациенти”.
При детския лекар започват да идват деца и подрастващи в състояние на ремисия на левкемия, лимфоми и други видове рак.
Ако до 80-те години тези пациенти са били на практика рядкост, тъй като децата рядко оцеляваха, то разработената комбинация на медикаментозно и лъчевото лечение помогна за победа над болестта. Но предизвиква и други проблеми.
През 60-те години показателите на преживяемост при левкемия в САЩ за първи път преминават над 50% и от тогава само нарастват. Децата и техните родители, както и учените празнували победа над болестта.
Младите пациенти продължавали да растат, да учат, завършвали училище, ходели на срещи.
На децата казвали, че от днес са свободни и здрави, но това не била цялата истина.
Лъчевата и химиотерапията, които помагали за победата над онкологичните заболявания, вредели на сърцето. Да разбере, особеностите на патофизиологията Липшулц така и не успява.
Слабите, едва способни да дишат пациенти, които се лекували от рак няколко месеца или дори десетки години преди това, продължавали да се записват на кардиолог на преглед.
Това било тревожен маркер – онкотерапията води до сериозни усложнения. При едни деца регистрирали аритмия или сърдечна недостатъчност. Други се сблъсквали с нова форма на рак, безплодие, патологии на щитовидната жлеза, на белите дробове, на бъбреците, а също с трудности при обучението, поради нарушения на когнитивните способности.
Думите за свобода и здраве се оказват заблуда.
Най-разпространените при деца онкологични патологии са лимфом на Ходжкин и остра лимфобластна левкоза.
Благодарение на съвременната терапия нивото на оздравяване достига до 90%, а преживяемостта за дълъг период от време – 83%. Но по резултатите от изследванията от 2014 г. се оказва, че при 4 от 5 души към 45 години се развива минимум една патология, застрашаваща живота.
Все повече научаваме как туморната терапия влияе на организма на децата. Колкото повече информация, толкова по-голяма вероятност за нови варианти на лечение. Засега обаче лекарите знаят повече за последствията, отколкото да ги предотвратят.
След терапията животът се променя кардинално
Статистиката на усложненията е неумолима. Приблизително 1/3 от оцелелите към 50 години се сблъскват с нови онкологични заболявания, заради увреждания на ДНК на здрави клетки при лечението.
При 1 от 10 пациенти се развиват дисфункции на щитовидната жлеза, при 15% се регистрират сърдечна недостатъчност.
Последствие от лъчевата терапия на главния мозък е нарушение на когнитивните процеси, които пречат на ученето, а след това започване на работа.
Най-голям риск от усложнения, от безплодие до бъбречна недостатъчност, възниква след трансплантация на костен мозък.
Част от пациентите, преминали през противотуморна терапия в детството, заприличват на старци още на 20,30 или на 40 години.
Кожата им се набръчква, ходят бавно, много бързо се уморяват, движат се, сякаш са старци. Но това е само отражение на вътрешното състояние.
Показателите на сърдечните стрес тестове и оценките на мускулна сила отговарят на нормите, характерни за хора на 70-80 години.
На фона на терапията децата губят мускули, а след това не са способни да си ги върнат. След няколко години реакциите на нервната система се забавят, когнитивните способности се понижават.
По резултати от изследвания от 2013 г. сред почти 2000 оцелели деца до 33 години при едно от 10 тях били изразени патологии, при още 30% - загуба на издръжливост и недостиг на мускулна маса, които отговарят на възраст 65 години.
