Диабетна кардиомиопатия – това е разпространено патологично състояние, при което сърдечният мускул се подлага на специфични изменения, свързани с метаболитните и съдовите нарушения на фона на захарен диабет.
В някои случаи това заболяване протича в безсимптомна форма и се открива случайно. То има хронично, постепенно прогресиращо протичане.
Опасността от това заболяване се заключава в това, че рядко при липса на медицинска помощ става причина за сърдечна недостатъчност и оток на белите дробове впоследствие.
Също пациентите с тази диагноза в значително по-голяма степен са предразположени към инфаркт на миокарда, кардиосклероза и т.н.
За първи път диабетната кардиомиопатия е отделена като самостоятелна нозологична единица през 1973 г. Доказано било, че тази болест не зависи от типа на захарния диабет.
Понякога с нея се сблъскват дори деца, майките на които по време на бременност страдали от висока кръвна захар.
Точните причини за развитие на диабетна кардиомиопатия на фона на захарен диабет не е възможно да се установят. При някои пациенти възниква още в първите години.
Според статистиката това увреждане на сърцето е причина за летален изход при хора със захарен диабет е приблизително в 20% от случаите.
Далеч не при всички хора, страдащи от захарен диабет, се формира диабетна кардиомиопатия
Съществуват редица фактори, които значително повишават вероятността от развитие на такова заболяване.
На първо място това е пренебрежение на препоръките на лекаря относно диетата и начина на живот.
Известно е, че при захарен диабет трябва да се спазва определен начин на хранене.
Симптоми при диабетна кардиомиопатия
При повечето хора симптоми на диабетна кардиомиопатия отсъстват. Понякога първите клинични причини се появяват няколко месеца след началото на заболяването.
Най-характерно оплакване е болката. Болковият синдром се локализира в лявата половина на гръдния кош и е с притискащ характер.
Интензивността на болката е значително по-слаба, отколкото при други кардиологични патологии.
Също е нехарактерно разпространение към други органи и тъкани. На първо време болковият синдром възниква по време на физическо натоварване, а също започва да се проявява и в покой.
При някои пациенти болката при диабетна кардиомиопатия липсва
Клиничната картина се залага от симптоми като пристъпи на задух и световъртеж.
Понякога се проследява взаимовръзката на тези пристъпи с физическите натоварвания, но най-често отсъства.
Продължителността на пристъпите се различава при всеки конкретен пациент и може да стига до няколко часа.
При продължително протичащ патологичен процес присъстват всички гореописани симптоми, които са със значителна степен на изразеност.
Болковият синдром се определя постоянно, а силният задух и световъртеж възниква, дори при най-малка физическа активност.
Диагностика и лечение
Откриването на характерните изменения в сърцето е възможно с помощта на електрокардиография и ехокардиография.
При вторична форма на това заболяване най-информативен метод е перфузионна сцинтиграфия на миокарда.
Също задължително планът с изследванията се допълва от биохимично изследване на кръвта, в което ще присъстват характерните признаци.
На първо място, лечението на това заболяване предполага нормализация на нивата на глюкоза в кръвта.
От лекарствените препарати, насочени към подобряване състоянието на сърдечния мускул, използват се съдържащи калий средства, статини, бета-адреноблокери. Останалата терапия в голяма степен е със симптоматичен характер.
Профилактика на увреждане на сърцето при захарен диабет
Принципът на профилактиката се свежда до спазване на лекарските препоръки и прием на лекарствени препарати.
