ДИК синдром /дисеминирана интравазална коагулация/ е едно от заболяванията, процес на лечението на които е винаги трудоемък и продължителен.
Дисеминираната интравазална коагулация представлява нарушение на хемостазаFта, при което се осъществява така нареченото дифузно съсирване на кръвта.
В резултат на това нарушение се натрупват тромбоцити и микроскопични кръвни съсиреци, които блокират микроциркулацията и предизвикват дегенеративни изменения.
ДИК синдромът се развива винаги при менингококов сепсис и по-рядко при инфекции, причинени от грамотрицателни бактерии.
Най-често това заболяване се развива като инфекциозно-възпалително усложнение.
Съществуват няколко причини за неговото възникване. Преди всичко това е напреднало увреждане на белия дроб или стафилококи, вирусни инфекциозни заболявания /херпес, хепатит, едра шарка, морбили/.
Също заболяването може да се развие на фона на коремен тиф, след хирургична операция за отстраняването на далака, рикетсиозни инфекции като малария, трипанозомиаза /Африканска сънна болест/.
Също така дисеминираната интравазална коагулация може да бъде предизвикана от хемолитична анемия или хемолитични отрови, както и от сериозни увреждания на тъканите като изгаряния, травми и открити фрактури.
По-рядко заболяването може да бъде предизвикано от захарен диабет /ако протича в тежка форма/, лъчева болест и епилепсия.
Блокадата на микроциркулацията на кръвта и образуването на микротромби е възможно бързо да се разпространи по цялата кръвоносна система.
Този процес може да преобладава, както в отделни органи, предизвиквайки в тях дегенеративни изменения и впоследствие дисфункция или в отделни части на тялото със същите последствия.
ДИК синдромът може да бъде с остро протичане, разпространението на заболяването се осъществява практически мигновено, със субакутно, тоест подостро, с по-бавна прогресия, рецидивиращо или хронично, когато периодите на обостряне се последват от такива на затихване, тоест ремисии.
Какви са симптомите?
Протичането на ДИК синдрома преминава през няколко фази:
• хиперкоагулация и агрегация на тромбоцитите /1-ва фаза, при която се повишава съсирваемостта на кръвта и се образуват микротромби/;
• преходна фаза /2-ра фаза, по време на която броя на тромбоцитите намалява/;
• дълбока хипокоагулация /3-та фаза – настъпва рязка дисфункция на коагулацията на кръвта/;
• възстановителна /4-та и последна фаза, когато постепенно се нормализира показателят на съсирваемостта, но през този период съществува голяма вероятност от развитие на усложнения/;
Клиничната картина ДИК синдрома се описва въз основа на тези симптоми, които проявява основното заболяване, явяващо се негова причина /на синдрома/.
Продължителността на всяка фаза зависи пряко от темповете на прогресия на самото заболяването-причинител.
Колкото по-остро е началото на ДИК-синдрома, толкова по-бързо преминава 1-вата фаза и толкова по-силно е изразена хипокоагулацията.
При това е възможна проявата на такъв симптом като хемокоагулационен шок, поради внезапното нарушаване на циркулацията на кръвта.
Хеморагичният синдром е още един симптом на дисеминираната интравазална коагулация.
Най-често възниква в третата фаза от протичането на заболяването, но понякога кръвотечение може да се установи и още по времето на втория етап.
Тъй като ДИК синдромът се характеризира с генерализирани кръвотечения, то в симптоматиката на това заболяване, разбира се, влиза и появата на подкожни хематоми и кръвонасядания в подкожните мастни тъкани. Възможно е възникването на назални, чревни, бъбречни и белодробни кръвотечения.
Лечение на ДИК синдром
Провежда се задължително в интензивно отделение. Преди всичко се назначава терапия за лечение на заболяването, което е причинило синдрома на дисеминираната интравазална коагулация.
При третиране на инфекциозно-възпалителни процеси се прилагат антибактериални средства, тоест антибиотици.
А при шокови състояния се въвеждат в тялото на пациента венозно инфузионни разтвори, които способстват за подобряване на кръвообращението.
