Дипеталонематоза, позната и с названието акантохейлонематоза, представлява хелминтоза от групата на филариозите, която се предизвиква от Dipetalonema (Acanthocheilonema) perstans, протичаща с алергични проявления и характеризираща се с болки в корема и гърдите, световъртеж, кожен сърбеж.
Заболяването се среща предимно в държавите в Африка и Южна Америка.
Какви са причините?
Описани са два причинителя на Dipetalonema perstans и D. streptocerca. Огнища на филариоза, предизвикана от D. Perstans, има преимуществено в държавите в Западна Африка, където заболеваемостта сред населението достига 50-90% и в някои страни в Латинска Америка /Венецуела, Бразилия, Аржентина/, D. Streptocerca се среща във влажните райони на Гана, Нигерия, Камерун, Конго.
Мъжкият паразит е с дължина около 40-45 мм, ширина 0.06-0.08 мм, женският 70-80 мм, ширина 0.12-0.14 мм.
Полово зрелите индивиди D. Perstans обитават мезентериума, надбъбречната и ретроперитонеалната мастна тъкан, перикарда, плевралната кухина, възрастните D. Streptocerca – кожата, където протича тяхното съзряване.
Ларвите /микрофилариите/ D. Perstans, родени от възрастните хелминти, паразитират в периферната кръв, като не се развиват и не достигат полова зрялост. Микрофилариите D. Streptocerca обитават кожата.
Източник на инвазията от D. Perstans се явява човека, окончателен гостоприемник, а резервоар на разпространението на D. Streptocerca са човекоподобните маймуни и изключително рядко човека.
Вектор на причинителя на заболяването и междинен гостоприемник са комарите от род Culicoides. Микрофилариите, попаднали при кръвосмучене в организма на насекомото, преминават в инвазивна форма след 7-10 дни.
Патогенеза – какви промени настъпват в човешкия организма в периода на прогресията на акантохейлонематозата?
През какви етапи протича паразитното заболяване и как това влияе на човешкия организъм морфологично не е достатъчно добре проучено.
Микрофилариите, намиращи се в рамките н лимфните съдове, предизвикват застой на лимфната течност, разширяване на лимфните съдове на засегнатите органи, микроабсцеси на черния дроб. Най-голямо значение има хиперсенсебилизацията на човешкия организъм към отпадъчните продукти от обмяната на веществата на филариите.
Какви са симптомите?
В клиничните проявление от най-голямо значение са кожните и ставните алергични синдроми. Изразен кожен сърбеж, характерни еритематозни или петнисто-папулозни обриви, лимфаденит, болки в ставите и болезнени усещания в областта на сърцето.
Понякога се наблюдава също така подуване на лицето, в крайниците и в скротума при мъжете. Възникват дори и фебрилни пристъпи, болки в крайниците, в коремната област и световъртеж. Възможно е развитие на менингоенцефалит.
В такива случаи в гръбначномозъчната се откриват микрофиларии. При пълна кръвна картина се открива умерена или значителна еозинофилия. Описаната симптоматика, въпреки това, е характерна за хората, които нямат изграден имунитет към филариите, тоест никога не са влизали в контакт с тях.
При местните жители, тоест в районите, в които заболяването е ендемично, клиничните проявления по-често отсъстват или са изразени съвсем слабо, толкова че да създават съвсем незначителен и дори недоловим дискомфорт.
Същевременно именно сред населението, което живее в регионите на местообитание на Dipetalonema perstans и D. Streptocerca, най-често се развива хидроцеле и елефантиаза, обусловена от тази инвазията на тези паразити.
Диагностика
Поставянето на окончателната диагноза се основава на откриването на микрофиларии в кръвта.
Лечение на дипеталонематоза
Етиотропната терапия при това паразитно заболяване се провежда с най-често с диетилкабамазин /дитразин/ и по-рядко с неостибузан. Първият медикамент е ефективен не само по отношение на микрофилариите, но и към другите форми на развитие на хелминта.
Задължително е и назначаването на десенсебилизиращи препарати, а при изразени алергични реакции – кортикостероиди.
