Днес ще говорим за едно когнитивно нарушение, което се наблюдава при хора, които притежават невробиологични и генетични особености, премахващи тяхната езикова обработка. Това е дислексията.
Тя е обект за изследване на редица логопеди по света, които помагат на страдащите от това състояние да се преборят успешно със своите ежедневни затруднения с ученето и възприятието на информацията, която ги заобикаля. Научете нещо ново и полезно, като останете до края на тази статия.
Що е то дислексия
Дислексията представлява нарушение, което е свързано с уменията за четене. То се характеризира с трудности при прочитането на текстови знаци, следователно и на цели фрази, изречения и понякога дори пасажи.
То се проявява още в ранна детска възраст и подлежи на специални терапии, които да възстановят нормалните когнитивни функции. Понятието, с което знаем това нарушение днес, е въведено още през 1887-ма година от немския офталмолог Рудолф Берлин.
Той работи с момиче, което расте нормално, но неговите умствени способности са ограничени от гледна точка на умения за четене и писане. През 1925-та година невропатологът Самуел Ортън установява, че тези затруднения не са свързани със зрителните органи, а произтичат от асиметрията на мозъчните полукълба.
Причините на дислексията могат да бъдат от различно естество:
- Генетични фактори – ако в семейството има член с дислексия, шансът да се унаследи е голям, а също така и поради наличието на вариации в гени, които участват в развитието на мозъчните структури;
- Невробиологични фактори – тук се наблюдават различия в активността на различните мозъчни зони, които отговарят за разпознаване на символи и звуци. Те често засягат лявата темпорална париетална област, която е свързана с фонологичната обработка на информация;
- Фонологичен дефицит – това е трудност при разбирането на отделни звуци и свързването на думи със звукове;
- Тежки инфекции като менингит;
- Усложнения по време на бременност – тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични вещества;
- Черепно – мозъчни травми;
- Социални фактори – прекомерни преподавателски натоварвания, дисфункционална среда, синдром на изолация, липса на комуникация, загуба на реч;
- Парализа.
Дислексията идва с определени симптоми, които се наблюдават още в ранна детска възраст. Тези прояви са разнообразни и понякога зависят от възрастта на лицето и ето защо те са разделени на няколко групи.
Видове симптоми на дислексия
Ранните симптоми започват с неумелото хващане на молив или химикал, проблеми с фокуса, промени на реда на буквите при съставяне на думи и отказ от четене на глас. В този период детето изпитва затруднения при изучаване на последователни неща, като например азбука или таблица за умножение.
Постепенно започват да се проявяват и по-сериозни симптоми, като забавяне на говора, замяна на думи с близки по звучене такива, трудно запомняне на факти, нарушение на координацията при движение и трудности при адаптация.
Диагностика и лечение на дислексия
Първата стъпка е посещението на педиатър. Той е специалистът, който разглежда обстойно нарушенията, и след като установи произхода на проблема, препраща пациента към логопед.
Логопедите подхождат с внимателно проучване на произхода на проблема, наблюдавайки уменията за четене, писане и говорна реч. Този проблем може да остане за цял живот, ако не се обърне внимание навреме.
Традиционните логопедични програми се използват да коригират хода на дислексията – чрез терапии, упражнения по говор, усвояване и писане или понякога дори лекарства. По време на такива терапии се използват методи, които да провокират повече сетива.
Използват се специални фонетични техники в програмите за обучение по четене и компютър, чрез който логопедите помагат на пациентите да идентифицират думите и да подобрят своето разбиране. Ако специалистът работи с по-възрастни хора, часовете на терапията са удължени, но механизмите не се различават от тези, които се прилагат при децата.
