Докато сме малки, родителите за нас са почти богове.
Струва ни се, че можем да вземаме пример от тях за всичко.
Когато пораснем обаче разбираме, че това не е така.
Несъзнателно повтаряйки поведението на собствените родители, възрастните играят в общуването един с друг, условни роли на добър и лош полицай, приятел, началник и дете.
Кои са 3-те ролеви модели, характерни за всяко семейство?
1. Началник
В чист вид ролевите модели се срещат рядко, възрастните могат да променят ролите или да коригират своето поведение в зависимост от ситуацията.
Родителите, които искат да запазят здрави отношения в семейството, влизат в ролята ту на лош полицай – строг и взискателен, ту лош – мек и съпричастен.
Но така се случва невинаги. Една от най-разпространените родителски роли е тази на началника.
Бащата, достигнал висоти в кариерата, свикнал на безпрекословно подчинение, очаква същото и у дома.
Превръщайки се в домашен бос и мъж, чиято жена е в майчинство.
Той единствен изхранва семейството, децата го виждат само вечер и през почивните дни, превръща се в началник, от който семейството зависи финансово.
Да командва може и самотната майка.
Уморена, може да започне да крещи на детето, което не иска да ляга да спи, вместо да установи защо капризничи.
Така постъпват и родителите на хиперактивните деца.
Често възрастните копират поведението на собствените си родители, дори на най-авторитарните и студените.
Жената може да се държи със своята дъщеря строго и троснато, но с появата на внуците да омекне, да стане нежна и любяща баба.
Каквото и да е било детството, много деца идеализират родителите, но е възможен и противоположен вариант за развитие на събитията: „Никога няма да стана такава като нея“, „Децата ми никога няма да изпитват това“.
2. Инфантил
Тези роля играят тези, които бързат да вземат важно житейско решение и не са успели да се приспособят към новите обстоятелства.
Жената, родила твърде рано или по настояване на мъжа, не е готова да стане майка.
Чувства се като заложница на ситуацията, в това отчаяно състояние само с помощта на близките може да се вземе в ръце и да приеме новата роля.
Сходно усещане застига и мъжете, неочаквано узнали за предстоящо бащинство.
Отказват да вземат решение, заемат позицията на дете, което не желае да носи отговорност.
Отговорността – една от най-важните черти, които отделят детето от възрастния.
Наличието на това качество не зависи от възрастта.
Жената, отгледана като малка принцеса, няма големи шансове наистина да порасне.
Най-вероятно ще си остане и девойка, която не иска самостоятелни решения, а нови рокли.
3. Жертва
Ако родителят играе ролята на жертва, детето израства с чувство за вина за събития и обстоятелства, към които няма никакво отношение.
Майката-жертва обвинява детето, че е положила всички усилия за него и затова не се е омъжила повторно, макар и отказът от личен живот да е неин избор.
Бащата-жертва, преживявайки кризата на средната възраст, излиза извън релси, остава без работа, губи жена си, злоупотребява с алкохол, не обръща внимание на децата.
Прекарва цялото си време в самосъжаление. Подобно поведение травмира детето.
Страдат и децата на хипохондриците – детето се опитва да помогне на родителя, искрено се притеснява за него, но когато пораства разбира, че тази болест е само манипулация.
