Ново изследване изучава каква може да е относителната възраст на човешките гени, включително и на тези, които участват в развитието на рак.
Получените в хода на този научен труд резултати показват, че бързите мутации, един от признаците на рака, може да се дълбоко вкоренена особеност на мноклетъчните организми.
Причината за развитие на рак е в пробуждането на древна реакция на клетките към стрес
Ракът често надхитрява най-добрите методи за лечение, разработени от съвременната медицина.
Нестандартно сътрудничество между физици и специалисти по генетика разкрива онкологичните заболявания като биологично явление с много дълбоки еволюционни корени.
За да се проведе това изследване, своите усилия обединяват няколко учени, работещи в различни сфери на науката.
Научният екип заедно проследява еволюционната история на гените на рака от самото зараждане на многоклетъчните организми, случило се преди повече от милиард години.
Учените си задали въпроса защо гените на рака са се развили и каква е тяхната функционалност и останали изненадани от връзката, която открили.
Оказва се, че раковите клетки могат да блокират много древен механизъм, който се използва от едноклетъчните организми за повишаване на скоростта на мутациите в отговор на стрес.
Изследователите смятат, че това откритие позволява да се обясни наличието на най-характерния признак на всички видове рак – бързата скорост на мутация.
С това се обяснява бързото развитие на нечувствителност към лекарствата.
Резултатите от научния труд предполагат нов поглед върху контролните генетичните превключватели, които на практика позволяват съществуването на толкова сложни форми на живот.
Ако това регулиране се наруши, клетките губят обединяващите си свойства и регресират към едноклетъчно поведение, характерно за по-древните организми.
Това връщане към изконните признаци е известно като атавизъм.
Учените от много отдавна предполагат, че ракът е тип атавизъм, който връща клетките към по-примитивна форма на съществуване, присъща на едноклетъчните предци.
Но досега за това предположение не съществуваха убедителни доказателства.
Новите методи за лечение на рак ще помогнат за контролиране на тумора чрез липса на провокираща мутация като реакция на клетките към стреса.
Ново изследване показва, че при рак се наблюдават мутационни изблици, които заобикалят разкъсаните двойни спирали на ДНК.
Освен това тези изблици са подобни на наблюдаващите се в едноклетъчните организми, които участват в предизвиканите от стрес мутации.
В случая с рака, мутациите очевидно се разпространяват по целия геном, включвайки по стари гени, които са еволюционно консервативни и обикновено се намират извън пределите на мутационните събития.
Ефектът позволява на телесните клетки да изследват пространството на древния геном, за да решат проблемите, предизвикани от стреса, на който се били изложени.
Реакцията на стрес, която се развива за защита на съществуването на едноклетъчните организми, може да е опасна за многоклетъчните, ако някакво събитие реанимира тази реакция.
Ако едноклетъчните организми се излагат стрес, с който не могат да се справят със съществуващия инструментариум за , то те трябва да еволюират.
Когато в многоклетъчен организъм отделните клетки започнат да еволюират, е възможно да се развие рак.
Резултатите от новия научен труд показват, че ако устойчивост към лекарства се развива прекалено бързо, основната причина е способността да клетките да генерират мутации.
От клинична гледна точка, това откритие всъщност ни кара да преосмислим това, което в настоящия момент се предполага, когато се говори за лечение на рак.
