Думата дрожди са най-вероятно са чували всички.
Но някои я свързват с вкусен аромат на пресен хляб, а други – с посещение при лекар.
Повечето бъркат едните с другите дрожди, в резултат на което се появяват заблуди за забрана на тесто с мая, за да не си докарат млечница, и прочие на пръв поглед достоверни измислици.
Каква обаче е разликата между дрождите и дрождоподобните гъбички?
И толкова ли са безопасни бабините сладкиши с мая.
Какви са тези дрожди?
Това са едноклетъчни гъбички.
За разлика от обикновените горски гъби, дрождите са течни или полутечни субстрати.
Затова те нямат нужда от постоянен мицел. Защо дрождите са гъби?
Защото гъби се наричат клетки-еукариоти, тоест имат ядро, хетеротрофи и осмотрофи.
Някои дрожди са съхранили способността си да образуват мицел, но не както при обикновените гъби, а състоящ се от натрупване на същите клетки на дрождите.
Тези дрожди се наричат истински, например, хлебопекарските дрожди от рода Saccharomyces.
А представителите на групата, които не умеят да се събират в мицел, се наричат дрождоподобни гъбички – например, сдобилата се с лоша слава – Candida, предизвикваща млечница.
През последните години тази разлика рядко се отчита от изследователите, и делението на дрожди и дрождоподобни гъбички вече не се прави.
Казаното по-горе означава, че пекарските дрожди и кандида са различни микроорганизми, които обитават различни среди и не влияят по никакъв начин една на друга.
Хората „опитомяват“ дрождите преди хиляди години, когато започват да варят бира и да пекат хляб.
Домакините използвали стара закваска за приготвянето на нова.
А това само по себе си било процес на култивиране, селекция.
Така се формирали нови видове дрожди – учените сравняват този процес със селекцията на нови сортове на културни растения.
Други видове дрожди същевременно се усвоявали от живите организми.
Най-известният симбиотом на човека и животните е дрождоподобната гъбичка Candida.
За нас това е условно патогенен микроорганизъм: може да бъде вреден и полезен.
Какви дрожди обитават повърхността и вътре в нашия организъм и с какво това ни застрашава?
Кога гъбичката не е инфекция?
Преобладаващият брой хора на планетата – 78%, са носители на гъбички на кожата – и това е част от нормалната здрава микрофлора.
Гъбичките предпочитат да обитават около мастните жлези, тъй като се нуждаят от техния секрет за синтез на необходимите мастни киселини.
В 95% от случаите причината за кандидоза е Candida albicans.
Но и при здрав човек тази гъбичка може да се открие по кожата и на лигавиците – във влагалището, в хранопровода и в устната кухина.
Част е от микрофлората, заема своята екологична ниша, затова и борбата с нея до пълното ѝ изчезване, първо е безсмислено, второ опасно за микрофлората.
И това означава, че вероятността от заразяване с гъбички от друг човек е много малка, защото най-вероятно всеки си има свои.
Аналогична ситуация се наблюдава и по отношение на другите видове кандида.
За да говорим за кандида, които предизвикват заболявания, следва да познаваме техните особености:
• Кандида образува т.нар. бластоспори – т.нар. форма на гъбичките, които имат плътна капсула, която ги предпазва, например, от лекарства;
• Кандида обича въглехидрати – с цялата си същност, в буквалния смисъл на тази дума;
Колонизират тъканите, в които има много гликоген.
Затова и с кандидозите са най-добре запознати диабетиците.
И затова повишаването на кръвната захар може да стане причина за активизация на до преди това мирните дрожди.
