Преживели сте нещо много тежко, дори ужасно.
Това може да се нарече душевна травма.
Означава ли това,че преживяното може да съсипе психиката ни за цял живот?
Или това дава ресурс за вътрешно развитие?
В последно време все повече внимание се отделя на т.нар. посттравматично стресово разстройство.
Но дали сте чували за съпътстващото явление – посттравматично израстване?
Едва ли.
Това не е диагноза, от която може да се спечели и затова не привлича вниманието на пресата.
Но не по-малко важно е човек да знае, че след травма може да стане по-силен, устойчив и дори по-щастлив, отколкото преди.
Какво води до толкова успешен изход?
Ето как протича този процес.
1. Първо сдържайте емоциите
Плачете, ридаете, изолирате се от всички, крещите, ядосвате се.
Свободно изразявате всякакви възникващи емоции.
Не можете да повярвате какво ви се е случило.
Желаете да отмъстите, да върнете времето назад.
Чувствате се толкова безпомощни, уязвими, загубени.
Това е несправедливо, не трябва да бъде така, това не е трябвало да се случва.
Но това се е случило и е променило живота ви.
2. В определен момент приемате случилото се
Сами усещате кога ще дойде време за това.
Останала ви е травма – никой няма да спори с вас.
Но животът не приключва с това.
Ще престанете отново и мислено да преживявате случилото се, сякаш в опит да поправите всичко.
„Защо не направих това?“, „А какво, ако бих постъпил по друг начин?“, „Защо това се случи с мен?“, „Би следвало…“ Осъзнавате как се питате безкрайно „А ако…“ и колко неефективно е това.
Това само затъмнява погледа.
3. Започвате да действате, въпреки бушуващите емоции
Вече не желаете травмата да ви управлява, но засега продължава да ви контролира.
И макар всяка клетка на тялото ви да крещи: „Остави ме намира! Нищо не искам“, все пак се опитвате да направите една смела крачка.
Каква именно?
Смелите крачки, както и травмите, могат да бъдат най-различни.
Стъпка по стъпка, по малко, се връщате към живота. Понякога това са много малки крачки, друг път – огромни скокове.
Това не е важно, по-важното е, че се връщате.
Въпреки надигащите се емоции, правите крачка напред, към бъдещето, заради което си струва да се живее.
След това още една крачка и още една.
4. Разбирате, че опитът лекува
Сега след като животът ви е кардинално променен, търсите нов смисъл в него. обмисляте отношенията с другите.
Кои от тях бихте искали да запазите?
Какви нови познанства бихте искали да създадете?
Започвате да се замисляте за какво си губите времето.
Много ли време отнема и за какво именно?
Какви занимания биха могли да имат лечебен ефект?
Може да стане по-леко, ако започнете да помагате на хората, попаднали в беда?
А може би, има смисъл да се замислим за търсене на духовен път.
5. Надеждата се завръща
Усещате, че въпреки травмата, вратата към щастливото бъдеще не е затворена.
Чувствате се по-силни, отколкото по-рано.
Започвате по-бързо да цените живота си.
Знаете, че сте способни да понесете много и да си върнете радостта и смисъла на живота.
Успех! Устояли сте и отново вървите напред!
В живота на всеки се случват травми и трагедии, но личностното израстване след тях ни дава възможност за по-осъзнат живот.
