Всички известни творци, от Джоан Роулинг до Джеймс Джонсън, са изпитвали болката от отказа. Но ако знаете как да се учите от това, то отказите и неуспехите могат да се превърнат в гориво за успеха.
Никой не желае да бъде отхвърлен. Да рискуваш, да се стараеш, за да получиш отказ накрая. Но ако желаете да постигнете успех в някоя област, е необходимо да се възприемете като реална възможността да ви отговорят с отказ.
Нямате избор – или приемате всеки шанс, като не се страхувате от откази, или ще си останете в увереността, че никога няма да можете да осъществите мечтите си.
100% губите шансовете, които използвате.
За писателите отказите са по-скоро норма, отколкото нещо изключително. Например, Джоан Роулинг публикува наскоро в Туитър 2 писма с откази, които получила в отговор на ръкописите, подписани с името Робърт Гълбрайт.
Автор на бестселъри Джоан Харис си спомня – „Получих толкова много откази за публикацията „Шоколад“, че направила от тях скулптура“.
И други известни автори, включително Джеймс Джойс, Джордж Оруел и Джон ле Карре, преживели много откази, преди техните книги най-накрая да бъдат публикувани.
И въпреки болката от отказа последващото пренаписване на отхвърлени ръкописи, в крайна сметка те станали по-добри.
Защо е толкова болезнено?
Каква е причината отказът така да ни огорчава? В края на краищата, отказът никога не заплашва живота ни. Същността се крие в нашата взаимозависимост.
За да процъфтява човек, му е нужно общество. В периода на растежа и съзряването човек не може да мине без други хора – ако никой не се погрижи за детето, да му дари внимание и любов, то той ще умре.
Ето защо са толкова важни одобрението, любовта и съгласието в отношенията с околните. Понякога за нас това е необходимо условие за оцеляване.
И колкото повече зависи от одобрението и мнението на околните, които съдят ваш труд, толкова по-зле ще се чувствате по време на отказа.
Това също обяснява защо отказът наранява повече, ако вашият труд е бил личен – проявлението на себе си или това, което бихте искали да бъдете.
Да получиш двойка за училищна контролна по нелюбим предмет или пък за зле изпълнена задача в работата е неприятно, но не е болезнено.
Но ако влагаш част от себе си в проекта, се стараеш, правиш всички, за да се получи добре, и действително виждаш, че се е получило добре, но накрая получаваш отказ, което е болезнено.
Първо човек трябва да се опита да си даде сметка и да опита да разбере негативните емоции при отказ. Ако вместо да се потопите в депресия и да се чувствате ненужни, вие спомните за това, може да кажете, за физиологичната зависимост от обществото, ще ви стане по-леко.
Учим се от грешките – как отказите ни помагат да се развиваме?
Отказът може да ви накара да станете по-добри. Но трябва да се научим правилно да го разбираме. Започнете от това да не приемате отказа за своя сметка.
Вместо да се питате – Какво нещо с мен не е както трябва, погледнете на отхвърления труд.
Погледнете по-внимателно.
Можете да видите какво не му достига? Или можете способът, по който сте решили да постигнете своите мечти, не е съвсем подходящ за това?
